Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— И какво се надяват да постигнат? — вметна Ендор.
— Да попитаме самите тях.
Керела тръгна първа надолу по стъпалата, после и през двора. Даде знак на Кард и войниците да се отдръпнат. Барас спря до лявото й рамо, другите от Съвета застанаха зад тях. Взираха се спокойно в лицата на възмутените си съграждани, губещи все повече приятели извън несигурното убежище на Школата.
— Тези дни са най-трудните в живота ни — започна Керела и шепотът в тълпата веднага секна. — Стотици от нашите хора умират, защото орда убийци ги принуждават да влязат в Покрова на демоните. Същите убийци, които искат да унищожат Школата. Но ако премахнем Покрова, животът на всеки в Джулаца ще остане застрашен.
— Нали убийствата ще спрат? — провикна се някой и тълпата зашумя.
— Ще спрат ли? — натъртено попита Керела. — А според вас защо западняците изтребват първо най-малките, най-старите и жените над детеродна възраст? Те дойдоха като завоеватели. Онези, които не са им потребни тук и сега, само хабят храната, а трябва и да бъдат охранявани. Излишни разходи, които те не могат да си позволят. Като ви гледам, една трета от вас също ще бъдат убити, ако премахнем Покрова преди да сме готови за съпротива.
— Не може да си седим вътре и да гледаме как растат камарите от трупове — възрази представител на недоволните, младолик мъж на име Лорон. — И вие знаете, че е така.
— Аз ще ви кажа къде е разковничето — намеси се войникът. Барас си представи как го гледа Кард. — Май сте готови на всичко, за да си опазите Школата, та ако ще западняците да убият и последния пленник.
— Ти обаче си се приютил в Школата, както виждам — промълви Керела. — Подслонът тук вече не те задоволява, така ли? — Острите върхове на ушите й почервеняха. — Искам да чуя от теб какво трябва да бъде направено — добави магьосницата с плашещо спокойствие.
— Да се сражаваме, какво друго?! — възкликна войникът и пак се надигна гълчава.
— Разбирам — кимна тя. — И може би си мислиш, че ще победим въпреки огромното превъзходство на западняците?
— Поне ще се опитаме да направим нещо. Имаме и магията на своя страна — настоя Лорон.
— Ще я използваме, когато й дойде времето! — загърмя гласът на Керела и мощта му стресна всички.
Барас прикри неуместната си усмивка.
— Нима си мислите, че искам да гледам как умират невинни хора от града? — не млъкваше Керела. — Уви, принудена съм. Защото поне половината от моите магове са безсилни за заклинания заради рани или изтощение. Пострадаха, докато даваха шанс на вас да ми се опълчвате днес живи и здрави. Генерал Кард е съставил план за пробив, но лазаретът още е пълен с ранени войници. Да ги зарежем ли? Те по-маловажни ли са от хората навън? От Дордовер са ни изпратили на помощ войска, може би и магове. Да не ги ли чакаме? Изтреблението на пленници пред портата ме поболява, но още повече ми тежи, че според някои пренебрегвам задълженията си. — Керела укроти гласа си. — Малцина сме. Трябва да нападнем в изгоден за нас момент, иначе ще ни избият с лекота. Съчувствам на нетърпението ви, но така ще спасим повече хора. Нали това е целта?
— А Школата? — непримиримо попита войникът.
— Тя е ръката, която ни храни, и силата, от която черпим. Ще се борим да я опазим по всеки възможен начин. Няма да ви заблуждавам. Какъвто и пробив да опитаме, не бива да оставяме Школата в ръцете на западняците. — Тя почака дали ще й възразят. — Ничия смърт няма да е напразна, ничий живот няма да бъде прахосан, докато аз съм Висша магьосница. Някой иска ли да каже още нещо?
Хората се споглеждаха или навеждаха глави.
— Добре. Тогава чуйте нещо от мен преди да се разотидете. Аз съм Висшата магьосница и тази Школа е под пряката ми власт, както и под командването на генерал Кард, защото сме обсадени. Ако за някого това е неприемливо, има моята благословия да си опита късмета отвъд Покрова, ясно ли е?
Някои кимнаха, за повечето калдъръмът в краката им изведнъж стана най-интересната гледка. Керела поведе Съвета към Кулата. За тях се разнесе гласът на Кард:
— Разпръснете се. Вършете си работата. Не ти, войнико. Застани пред мен!
Троун още стоеше на кърмата на едномачтовата лодка и ръмжеше към струпаните на брега западняци. Налагаше се седналият отзад Дензър да държи румпела и да го помръдва наляво или надясно по указания на Незнайния. Никой не ги преследваше.
Хирад изля водата от ботушите си. Чувстваше се уморен. Шест дни неспирна езда и ходене, последвани от нежелано сражение. Да, избягаха от враговете, но защото имаха резервен план. Той не беше доволен.
— Илкар, какво се случи горе?