Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— О, не бива да се притеснявате, скъпа! — Лейди Пейшънс я потупа снизходително по ръката. — Няма защо да се изнервяте от разговорите ни. Намирате се сред приятели, никой от нас не познава контрабандистите, следователно това, което се говори тук, няма как да стигне до ушите им.
— Естествено вие сте права, скъпа лейди Барат — прошепна Мередит. — Аз съм просто една глупачка.
— Ако сме успокоили в достатъчна степен страховете на лейди Блейк, можем да чуем историята до край — настоя лорд Ръдърфорд, без да изпуска от поглед сведената глава на Мередит. Не се съмняваше, че нервният й изблик е бил маневра за отклоняване на вниманието. Тя много искаше да му попречи да узнае края на историята. Бузите й бяха зачервени и това потвърди съмненията му. Интересно защо никой освен него не го забелязваше. Но междувременно той се беше научил да чете в нея като в разтворена книга.
— Казаха ми, че когато на сутринта отворили вратата на митническата служба, чиновниците намерили на стълбата две бутилки великолепна мадейра и благодарствена записка! — Сър Алджернон избухна в смях и се удари по бедрата. — Не е ли това великолепна шега? Който и да е, онзи момък има много здрави нерви. Да се подиграе така с властите! Не разбирате ли, с тази постъпка джентълмените хвърлят ръкавицата в лицето на полицията! Те никога няма да им го простят!
— Може би сте прав — проговори с треперещ глас Мередит. — А защо да не им благодарят, ако мадейрата им хареса…
Забележката беше толкова абсурдна, че гостите зяпнаха смаяно. Най-после сър Алджернон се покашля и отговори:
— Права сте, съвсем права сте, скъпа лейди! Каква приятна мисъл… наистина приятна! Но не вярвам, че светът е толкова приятно място, колкото ви се иска, скъпа Мередит.
— Не бива да разрушаваме илюзиите на лейди Блейк — подкрепи го Демиън и я удостои с вълча усмивка. — Между днешните хора рядко се среща толкова освежаваща вяра в човешката природа.
— О, колко хубаво го казахте! — отвърна развълнувано Мередит. — Вие сте безкрайно любезен, милорд! Аз съм твърдо убедена, че тъй като светът е твърде неприятно място, ние сме длъжни да правим всичко възможно, за да потушаваме тези неприятности. — Тя вдигна глава към гостите и ресниците й затрепкаха.
— От време на време — негово благородие извиси многозначително глас — известна доза неприятности са необходими и полезни за душата.
— Смятате ли, че бреговата охрана ще успее да залови „джентълмените“, сър Алджернон? — намеси се мисис Ансби.
— О, никак не ми се иска да стане така — засмя се домакинът. — Не мога да си представя как ще живеем без тях. Но няма съмнение, че полицията ще удвои бдителността си.
Мередит посегна към чантичката си и стана. Приглади диплите на избелялата кафява рокля, която бе избрала за това следобедно посещение, и се обърна към домакинята:
— Скъпа Пейшънс, много съм ви благодарна за гостоприемството. И на сър Алджернон, разбира се! — Тя направи реверанс в посока към домакина. — Историята ви беше крайно забавна сър, и ви моля да извините неопитността ми. — Тя се изкиска, което опъна до край и без това раздразнените нерви на Ръдърфорд. Когато Мередит направи реверанс и пред него и му подаде ръка за сбогуване, той стисна пръстите й с такава сила, че тя изкриви лице от болка.
— Аз също ще се сбогувам, лейди Барат — заяви любезно той. — Почакайте ме, лейди Блейк, ще ви изпратя до колата ви!
Мередит не можеше да отхвърли предложението, без да забележат гостите в салона. Затова бе принудена да изчака, докато той се сбогуваше церемониално с дамите, покланяше се, разтърси ръката на домакина и най-сетне й отвори вратата.
Колата чакаше пред входа. Лорд Ръдърфорд й помогна да се качи и се сбогува с кадифен глас.
— Вече се радвам на следващата ни среща, лейди Блейк. Трябва да обсъдим някои много сериозни въпроси.
— Наистина ли, милорд? — Тя вирна упорито брадичка. — Не мога да си представя какво би могло да бъде толкова сериозно.
— Дайте малко воля на въображението си и съм сигурен, че ще се появят някои много приятни картини! — изсъска заплашително той и отстъпи крачка назад, когато Томи потегли. Старата карета затрополи по настланата с чакъл алея и Демиън я изпрати със зъл поглед.
— Не мога да разбера как така никой не се е постарал да налее в главата ти малко разум! Знам, че възпитанието ти е занемарено, но чак пък толкова! — Мери погледна крадешком часовника си. Лорд Ръдърфорд бушуваше вече десет минути.
Тя бе обмислила добре защитата си и беше мълчала през цялото време, понасяйки безропотно залповете обидни думи. Все още седеше на петите си, скръстила ръце в скута, свела очи към пясъчния под на пещерата.