Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Боже мой, права си! — каза гласът на мъжа. — Трябва да е бил сина, казах ти, не е съвсем наред в главата. Не го гледай, Сесилия, скъпа.

Звънтящите галопиращи звуци сега замираха.

— Скъпа… — пошепна Морфин на змийски, гледайки сестра си. — Той я нарече скъпа. Значи няма да те има в крайна сметка.

Меропе бе толкова бледа, че Хари бе сигурен, че ще припадне.

— Моля? — каза Гаунт остро на змийски, гледайки от сина си към дъщеря си. — Какво каза, Морфин?

— Тя харесва да гледа този мъгъл — каза Морфин с покварено изражение, докато гледаше към сестра си, която сега изглеждаше ужасена. — Винаги е в градината, когато той минава, надничайки през плета към него, нали? А снощи…

Меропе поклати глава конвулсивно и умолително, но Морфин продължи безмилостно:

— Виси на прозореца, чакайки го да мине на път за вкъщи, нали?

— Виси на прозореца, за да гледа някакъв мъгъл? — каза Гаунт тихо.

Тримата Гаунт сякаш забравиха за Оджън, който изведнъж изглеждаше уплашен и раздразнен от подновилият се залп от неразбираемо съскане и скрибуцане.

— Вярно ли е това? — попита Гаунт с гробовен глас, приближавайки се няколко стъпки към ужасеното момиче. — Дъщеря ми — чистокръвна наследничка на Салазар Слидерин — въздиша по мръсен, мръсно-кръвен мъгъл?

Меропе поклати глава обезумяло, притискайки се до стената, очевидно неспособна да говори.

— Но аз го хванах на тясно, татко! — изкикоти се Морфин — хванах го, докато минаваше и той вече не изглеждаше толкова хубав целият обринат, нали, Меропе?

— Ти отвратителна малка безмощна, ти мръсна малка кръвна предателка! — ревеше Гаунт, губейки контрол, с ръце около врата на дъщеря си.

Хари и Оджън изкрещяха „Не“ едновременно, Оджън вдигна пръчката си и извика „Реласкио!“.

Гаунт бе отхвърлен назад, далеч от дъщеря си, той се спъна в един стол и падна право по гръб. С гневен вик Марволо се надигна от стола си и се затича към Оджън, размахвайки напосоки ножа си и стреляйки проклятия и заклинания от пръчката си.

Оджън се затича с цената на живота си. Дъмбълдор посочи че трябва да го последват и Хари се подчини, а виковете на Меропе ехтяха в ушите му.

Оджън профуча към пътеката и хукна по главния път, с ръце около главата си, където се сблъска с лъскав кафяв кон, язден от много красив тъмнокос млад мъж. Двамата с хубавото момиче, яздещо до него на сив кон, избухнаха в смях при вида на Оджън, който подскочи от страни на коня, с развяваща се престилка, покрит от глава до пети в прах, тичайки по пътя.

— Мисля, че това е достатъчно, Хари — каза Дъмбълдор. Той хвана Хари за рамото и го дръпна. В следващия момент те се рееха безтегловно в тъмнината, докато не се приземиха сигурно на крака, обратно в притъмнелия кабинет на Дъмбълдор.

— Какво е станало с момичето в колибата? — каза Хари, когато Дъмбълдор запали няколко допълнителни лампи с трепване на пръчката си. — Меропе или както е името й?