Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— А той привързан ли е към тази дива жена? — запитах аз ужасен.
— Привързан ли? Боже мой, не. Каза, че никога не я е виждал и само знаел, че била доста грозна, а се разправя — и с надменен характер. Той е философ обаче, като човек изтърпял толкова много несгоди, и следователно приема нещата, както идват, благодарейки на провидението, че не са по-лоши. Знайте, че като съпруг на султанската дъщеря, освен ако двамата не се карат твърде буйно, той ще бъде в безопасност от лъвовете, а това почти не можеше да се смята преди. Но ние не се задълбавахме твърде много в тези домашни работи, докато имаше толкова много по-важни неща, които интересуваха и двама ни. Той искаше да знае всичко за нас и плановете ни, а пък аз естествено — да науча всичко за фунг, за ритуала и традициите, свързани с обслужването на Хармак, така че никога не скучаехме, факт е, че желаех да бъдем по-дълго заедно, затова станахме отлични приятели. Но каквото и да се случи, мисля, че събрах есенцията на информацията му. — И той потупа дебелия бележник в ръцете си, като добави: — Какво ужасно нещо щеше да се получи, ако това богатство беше изядено от един лъв. За мене лично то няма значение. Може да има много по-добри египтолози, но се съмнявам, дали на някой от тях ще му се отдадат отново такива възможности за оригинално изследване. Аз обаче взех всички възможни предпазни мерки да спася моите бележки, като оставих копие от най-важните от тях, написани с туземно мастило върху агнешка кожа, на съхранение у вашия син. Всъщност можех да оставя и оригиналите, но за щастие забравих това във възбудата на моето твърде прибързано заминаване.
Съгласих се с него, че възможностите му са били уникални и че беше най-щастливия археолог, и скоро той продължи да си пафка с лулата.
— Разбира се, когато Оливър се появи по този неочакван начин върху гърба на идола, спомних си вашето желание и единствената мечта да възвърнете сина си и се опитах да спася и него. Обаче той не беше в стаята. Вместо него там се оказаха жреците, а те бяха чули разговора ни горе. Знаете останалото. Всъщност това нямаше значение, въпреки че спускането в бърлогата на лъвовете, тези двеста или триста стъпки, а въжето изглеждаше толкова тънко… Това бе опъваща нервите история.
— За какво си мислеше през цялото време? — запита Оливър любопитно.
— Да мисля ли? Не мислих много, защото бях твърде изплашен. Само се чудех, дали и свети Павел е имал същите преживявания, когато е бил спуснат с кошница. Чудех се какво са изпитвали ранните християнски мъченици на арената. Чудех се дали Барунг, раздялата с когото бе доста топла, щеше да дойде на утринта и да погледне, както Дарий е сторил за Данаил, и какво щеше да намери, ако го стореше. Надявах се, че очилата ми щяха да предизвикат атака от апандисит на някой от тези зверове, и така нататък. Кълна се, че беше отвратително, особено това ученическо люшкане с удар в края. Никога не съм могъл да понасям люшкане. И все пак всичко бе за добре, тъй като нямаше да мина дори ярд по опашката на този сфинкс, без да падна, понеже ходенето по въже не е в моя стил. Знаете ли какво ще ви кажа? Вие тримата сте наистина най-добрите хора в целия свят. Не мислете, че го забравям, като не съм говорил много. А сега да чуя вашата история, защото искам да зная как стоят нещата, което никога не съм очаквал да сторя преди деня на Съда.
Тогава му разказахме всичко, а той слушаше със зяпнали уста. Когато стигнахме до описанието на Гробницата на Царете, възбудата му не можеше да бъде овладяна.
— Нали не сте ги пипали? — почти изкрещя той. — Не казвайте, че сте били такива вандали да ги пипате, защото всеки предмет трябва да се каталогизира in sito2 и трябва да се направят чертежи. Ако е възможно, еднородни групи с обграждащите ги приношения би трябвало да се пренесат така, че да могат да се нагласят отново в музеите. Ами че то има пред мен не по-малко от шестмесечна работа. Като си помисля, че ако не бяхте вие, досега щях да съм в процеса на храносмилане на някой лъв — смрадлив, крастав, свещен лъв!
На другото утро бях събудени от Хигс, който изкуцука в стаята ми в някаква странна пижама, с която се бе снабдил с помощта на Куик.
— Хей, стари приятелю! — каза той. — Разкажете ми още нещо за тази девойка Валда Нагаста. Колко сладко лице има тя и какъв кураж! Разбира се, такива неща не са по моя ресор, никога не съм поглеждал жена през последните двадесет години. Беше ми доста трудно да си я припомня тази сутрин, но, о боже, очите на тази ме накараха да се чувствам доста странно тук — и той блъсна пижамата си някъде по средата. — Може би е така, защото тя е толкова различна от лъвовете.
2
на място — б.пр.