Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж познаваше повечето от тях добре, а някои — съвсем отблизо. Двама от по-младите бяха работили известно време при него като чираци, но в крайна сметка ги бе освободил, защото не бяха оправдали очакванията му. Познаваше добре и трудностите, с които се сблъскваха ергените, решени да си намерят съпруги. Самият той беше преживял същото чувство на безнадеждност, преди да се ожени за Виктория, и още веднъж — през последните месеци. Но проблемите на тези младежи не го вълнуваха. Ако наистина искаха, можеха да се противопоставят на тесногръдите възгледи на жените от града и да отидат на „Гордостта на Лондон“, както бе сторил той. Но те не се бяха осмелили и Гейдж за нищо на света нямаше да ги остави да му отнемат Шимейн. Тя беше негова собственост и освен ако не пристигнеха родителите й, за да откупят нейната свобода, той нямаше намерение да я продава, дори срещу огромна печалба. Шимейн бе тъкмо прислужницата, която беше мечтал да открие, всъщност дори много по-добра и по-красива, отколкото бе дръзвал да си представи, а това беше достатъчна причина да я брани от всякакви нахални младежи.
— И това ако не са Гейдж Торнтън и Шимейн О’Хърн! — извика присмехулно някаква жена зад гърба им.
Грубият женски глас беше само смътно познат на Гейдж, но Шимейн го различи безпогрешно. Язвителният тон разбуди у нея спомените за дългите часове, прекарани под ключ в карцера. Отново оживяха мрачните сцени на изхвърляне на безжизнени тела в морето. Гейдж се извъртя към жената, а Шимейн пое дълбоко дъх, за да се овладее и неохотно се обърна към нея с ироничното име, с което я наричаха осъдените:
— Госпожа капитан Фич.
— Мадам. — Гейдж леко докосна шапката си, разпознавайки Гъртруд Фич. После също толкова лаконично поздрави и намръщения й съпруг: — Капитан Фич.
Гъртруд хвърли унищожителен поглед към обекта на своята омраза, но за горчиво нейно разочарование забеляза, че видът на момичето е значително подобрен.
— Животът на прислужница със сигурност ти се отразява добре, Шимейн — отбеляза тя с подигравателно изкривени устни.
Водена от злобата си, Гъртруд Фич копнееше да разбере как се справя проклетата ирландка като робиня. Именно затова бе накарала съпруга си да я придружи до градчето, с надеждата, че от приказките на хората ще узнае ужасяващи новини за положението на Шимейн. Но когато видя нежността, с която заселникът протегна ръка и улови фините пръсти на момичето, Гъртруд за малко не се задави от жлъч и ненавист. Независимо дали този жест беше успокоителен, дали изразяваше състрадание или (още по-лошо) — нежна привързаност, той говореше за отношение, което изпълни сърцето й с още по-силна омраза. Щом мъжът така явно демонстрираше, че Шимейн е под негова закрила, едва ли можеше да се очаква в близко бъдеще с нея да се случи нещо достатъчно лошо.
Докато Гъртруд съзерцаваше Шимейн, настъпи неловко мълчание, но капитан Фич не споделяше враждебността на жена си към момичето, затова извини нетактичната й необщителност с мазна, снизходителна усмивка:
— Това е първото слизане на жена ми на брега, откакто сме напуснали Англия. Любопитството й към тази проклета колония беше толкова силно, че беше готова едва ли не да ме набие, ако не я разведа наоколо. — Той замаскира негодуванието си с неприятен, фалшив смях, залюля се назад на пети и хвърли пълен с досада поглед към улицата. Тъй като много добре знаеше, че Гъртруд се бе надявала да чуе разкази за злополучието на Шимейн, Еверет продължи натъртено: — Аз я уверих, че по всяка вероятност няма нещо, което да си заслужава да се види, но предполагам, че тя копнееше да открие каквато и да било дреболия или новина, която да я направи щастлива.
Той погледна крадешком към Шимейн. Със сресана и прибрана в стегнат кок на тила коса момичето изглеждаше толкова спретнато и хубаво — точно както си я бе представял в похотливите си фантазии. Сигурно съпругата му вече изгаряше от разочарование и яд.
Гейдж долови болезнения копнеж в погледа на капитан Фич, отправен към прислужницата му. Беше схванал и смисъла на думите му, затова отговори напълно сериозно:
— Да, има съкровища, които могат да бъдат открити… но в истинския си вид те не винаги се нравят на онзи, който ги търси усърдно. За другиго обаче могат да се окажат безценни. Всъщност има хора, които биха дали всичко, за да ги притежават.
Коварният намек така силно размъти мозъка на Еверет, че той се почувства неспособен не само да срещне напръсканите с кехлибар очи, но и да проговори. Още се ядосваше за загубата на Шимейн, но беше още по-засегнат от факта, че този безочлив натрапник бе поставил под съмнение авторитета му на капитан, отправяйки предложението си да купи момичето към Гъртруд, сякаш беше усетил, че решаващата дума принадлежи на жена му. Това, че нахалникът бе успял да изтръгне Шимейн от властта му, би било сериозен удар по гордостта на всеки мъж. За Еверет Фич обаче нещата ставаха още по-неприятни заради подозрението, че Дж. Хорас Търнбул преднамерено е уредил всичко така, че Гъртруд да бъде контролиращата сила във всяка ситуация, и то може би не за друго, а само за да види зет си напълно унизен.