Сълзи от злато

Докато мъжете работеха горе, Елиза се зае с почистването. Можеше да използва това като претекст, за да влезе в спалнята на Максим. Първо се захвана с долните помещения, измете, избърса праха, лъсна мебелите и изми стълбите и пода. Междувременно часът за обяд дойде и отмина и когато вече едва дочакваше мъжете да направят почивка и да слязат, Дитрих мина с пълна табла край нея и провали плана й да влезе в спалнята на Максим в негово отсъствие.

Много по-късно, когато натикваше парчета плат около прозорците, за да изолира течението в спалнята си, тя загуби надежда, че горните помещения ще се опразнят днес, тъй като работите по ремонта продължиха целия следобед. Постепенно осъзна, че трябва да прекара нова нощ в страх и ужас от яда на Максим, ако не успее да извади бодливите тръни от леглото му.

След като уплътни основно прозорците, тя почувства, че все още духа. Откри, че студеният въздух идва от вратата, която преди е била закрита с голям стенен килим. Опитите и да отвори тази врата бяха безуспешни, а когато отново я раздруса, разбра, че е заключена от другата страна.

В желанието си да направи главното крило по-уютно за живеене, тя грижливо почисти и гоблена. Тежкият килим сигурно би спрял течението, помисли си тя.

Завлече навития гоблен до стената, на която трябваше да го окачи. Качи се на стол. Като се подпря на стената, успя след няколко опита да закачи единия край на куката. Потна и кашляща, тя спря да си почине… След това се захвана с другия край, но не успя да го вкара през намиращата се над нея втора кука.

Тъкмо бършеше изпотеното си чело с ръкава, като чу зад гърба си приглушен смях. Макар че трепереше от изтощение, тя успя да се извърне дотолкова, че да хвърли поглед през рамо. Максим се бе облегнал на вратата, ризата му бе разтворена небрежно до средата. Без да се стеснява погледът му се плъзгаше по откритите й глезени нагоре към закръгления й ханш, който се очертаваше под плата, към стройната й талия, докато накрая срещна обвиняващия и поглед.

— Вратата бе само притворена, — поясни той с престорена невинност. — Чух… хм… шум от борба и се опасявах, че нещо ви се е случило.

— Сгрешили сте! И моля ви, не стойте повече тук и не ме зяпайте! По-добре ми помогнете! — Тя чувствуваше, че всеки момент може да се сгромоляса под тежестта.

Максим дойде веднага и се качи зад нея на стола, за да поеме пръчката от треперещата й ръка. Държейки пръчката с едната си ръка, с другата обърна куката в правилната посока. Елиза се опита да му помогне и повдигна една гънка на гоблена, за да му олекне. При това тя дойде така близо до него, че телата им се докоснаха.

Максим се наведе напред и затегна разхлабения щифт на куката. На Елиза й стана съвсем горещо, когато усети зад себе си цялата тежест на тялото му. Разтърси я прилив на блаженство, непознато и същевременно особено възбуждащо. Изведнъж той спря движенията си и когато тя се обърна да го погледне, откри, че очите му се бяха плъзнали през раменете и се опитваха да погледнат към бюста й. Елиза спусна веднага ръце, мушна го вбесена с лакът в ребрата и скочи от стола.

— Похотлив сладострастник! — извика тя със зачервени бузи. — Трябва да внимавам за всяко движение. На вас не може да ви се вярва!

Куката на стената изскърца, когато Максим спусна пръчката, след това той се обърна усмихнат и слезе от стола. Като застана пред нея, той каза:

— Скъпа Елиза, това не е въпрос на доверие. Не става дума за посегателство от моя страна, но вие ми предлагате такива гледки, които никой мъж не може да отмине безучастно.

— Вървите след мен като разгонен рогач! — процеди тя. — Необходима ви е съпруга, с която да задоволявате страстите си.

По устните на Максим пробягна усмивка.

— Брак ли ми предлагате, чаровно момиче?

— Съвсем не! — В сините й очи блесна възмущение.

Максим отбеляза отговора й със звучен смях.

— Трябва само да кажете и желанието ви ще се изпълни.

— Не съм казала, че трябва да се ожените за мен.

— Ако мислите за това, то с готовност бих се отзовал, тъй като компрометирах името ви, като ви отвлякох.