Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Люсиен направи място на мисис Ашкрофт, братовчедката на Клара, и на нейния съпруг. Още една млада дама, мис Дарбинг, нова приятелка на Клара, която трябваше всъщност да бъде дама на Джак, бе доведена вместо това от роднина на Люсиен. Кристиан Файнхъм беше отскоро в града, дошъл да довърши образованието си и беше ужасно доволен, че има възможност да се присъедини към компанията на по-голям братовчед.
— Съжалявам, че Джак се отказа в последния момент да дойде — каза Клара на Люсиен, хвана го за ръка и го отведе при другите. Той знаеше, че жена му ще се грижи за него, както и за останалите, за да бъде вечерта им чудесна. Много я биваше за тези неща. — Все пак добре, че Кристиан можа да дойде, нали, милорд?
— Да — каза той и я остави да го заведе там, където искаше. Вървеше вляво от нея, а тя продължаваше да го държи за ръката дори когато вече седнаха и тя подхвана разговор с Бела.
След вечерята и след един час интересни разговори Люсиен зърна Памела. Беше принуден да се възхити на умението, с което бе успяла да го избегне до този момент; беше повече от ясно, че е направила тъкмо това. От неговото сепаре не можеше да се види нейното. Преди да застане пред него под ръка с някакъв мъж, беше скривала косата си с черен шал, който свали чак сега. Сега той трябваше да я види — той и всеки друг мъж, защото беше несъмнено най-хубавата жена в тези градини, освен това и облечена така, че да привлече със сигурност вниманието на всички. Тя му хвърли многозначителен поглед, който му каза, че желае да се видят. Люсиен целуна ръка на жена си, поклони се и излезе от сепарето, като обясни, че трябвало да поздрави приятел.
Той тръгна по алеята и поздрави група стари познати, преди да свие в друга, неосветена алея. Памела се разхождаше със спътника си в обратната посока.
Петнайсет минути изминаха, преди да я види да идва по тъмната алея, където той я чакаше в сянката.
— Тук съм — каза спокойно, когато тя се приближи.
— Люсиен!
— Ела! — Той я хвана за лакътя. — Не искам да ме видят.
— О не, разбира се, че не. В противен случай може да стигне до ушите на твоята мила малка женичка.
Малки отворени беседки край алеята предлагаха усамотение на онези, които го търсеха. Люсиен въвлече Памела в една от тях и я обърна към себе си.
— Да, не е изключено — съгласи се той. — Но имам и други причини.
Тя го изгледа въпросително, но той каза само:
— Искаше да говориш с мен, нали Памела?
Тя рядко е бивала по-красива отколкото тази вечер, с рокля от блестяща морскозелена коприна, русата коса вдигната в изискана висока прическа. Покоряваше не само хубостта, но и чувствеността й. Той си помисли за Клара, облечена както винаги според последната мода и винаги елегантна, но и с толкова достойно държане. За пръв път осъзна, че въпреки слабостта си към флиртовете, Клара никога не се обличаше предизвикателно. Тъкмо обратното, беше винаги образец на елегантност.
— Да, Люсиен — каза Памела и направи крачка към него. Беше сякаш откровена и сериозна, но той я познаваше добре. — Да, исках да те видя. Зная, че си ядосан задето така открито те потърсих, но наистина не знаех как иначе да постъпя. Ти не отговори нито на бележките ми, нито на съобщенията по приятели. Когато Лед ми каза, че днес ще си тук…
— Лед ли? — попита Люсиен и му стана забавно. — Лед Уокър ли искаш да кажеш? Кърлейн ти е казал, че ще бъда днес тук?
— Не ми се сърди — помоли го тя, — той знае колко важно е за мен да те видя.
— Знаел е, значи? — Люсиен сподави смеха си. — Памела, глупачке. Не ти ли мина през ума, че Кърлейн може да има свои причини да ни събере тук? Ти много си го улеснила.
— Все ми е едно — каза тя гневно. — Ти ми липсваше повече отколкото можех да предположа, че ще ми липсва някога мъж и дали го вярваш или не, това има някакво значение. Ако искаш да ти се извиня, или да обещая, че ще се държа добре, ще го направя. Говоря сериозно. Каквото пожелаеш, Люсиен, само ми кажи, и ще го сторя. — Тя сложи на гърдите му ръката си в ръкавица. — Зная, че ми се сърдиш. Може би даже ме мразиш, но не мога да допусна да не ми позволиш да направя някои отстъпки.
Той сложи ръката си върху нейната.
— Не искам да се предаваш, Памела. Ние двамата вече сме направили доста неща, които могат да се нарекат нечестни. Между нас са се насъбрали срамотии, от които да се задушат поне сто души.
Тя отвори уста, но не каза нищо.
— Вече не съм твой партньор в игрите — каза той възможно най-приятелски. — Няма да повярваш, но реших да сложа край на всичко това. Не желая да гледам и занапред на почтените хора като на глупаци. Напротив, искам да стана като онази, на които винаги сме се присмивали.