Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Някакъв шум вляво от него го накара да се озърне. Зрителите на танца на децата бързо се бяха отдръпнали встрани, когато двамина от часовоите край тресавището внезапно изникнаха от мрака на долните мъгли, водещи помежду си едно много странно уплашено създание. Часовоите бяха сурови бойци, лицата им, груби като дървесна кора, бяха неподвижни като камък. Горските духове стояха за всеки случай на известно разстояние от своя арестант. Охраната на Речния господар веднага започна да го наобикаля, но той им махна, че няма защо да приближават.
Безсмислено беше да се проявява страх. Той остана на мястото си и изчака създанието да се приближи.
Това беше звярът-сянка. Той беше някаква порода същество, породено от първичните елементи, на което в някакъв момент му е била отнета физическата същност, вероятно поради някаква неокачествима простъпка или злодеяние, и макар да не бе умряло, от него бе останала само душата му. Това окаяно същество бе осъдено вечно да съществува в небитието. То можеше да съществува само на тъмно и в мрачни места, никога на светло. Липсваше му тяло, тъй че то нямаше реално присъствие. Цялото му присъствие се свеждаше до останките от неговите жертви в местата, които обитаваше. Превърнало се във вампир, то отнемаше живота на другите, за да може на свой ред да оцелее, като се впиваше в чезнещите и умиращите като лешояд. От тези ужасни зверове-сенки бяха вече останали малцина, повечето бяха загинали с течение на времето.
Но този специално, помисли си Речния господар, бе особено противен.
Звярът-сянка пристъпваше насреща му с дългите си и тънки криви крака, които спокойно можеха да бъдат на някой остарял трол. Ръцете му бяха някакви животински крайници с детски пръстчета, а лицето, смесица от разграбени оттук-оттам останки.
В едната си ръка държеше стара, тъкана торба.
Беше ухилен така, че устата му изглеждаше разкривена от беззвучен писък.
— Велики Речни господарю — промълви звярът-сянка с глас, който напомняше ехо от празна пещера. Поклони се, уродливо разкривен.
— Дойде сам при нас, никой не го е търсил — изтъкна един от часовоите.
Господарят на езерния народ кимна с глава.
— Защо си дошъл? — попита той звяра. Звярът-сянка се опита да се поизпъне неуверено. Там, където бяха ставите на безформеното му тяло, премина светлина.
— Да ти предложа един подарък и да поискам от тебе друг.
— Както си дошъл, така и да си вървиш — заяви Речния господар, твърд като камък. — Подарявам ти живота — това е моят дар към тебе; да се махаш от очите ми ще бъде най-големият подарък пък за мен.
— Смъртта може да ти е по-голям подарък — промълви звярът-сянка и в празния му поглед се отрази едно далечно пламъче на свещ. Той се обърна в посоката, където децата продължаваха да танцуват, и облиза пресъхналите си устни. — Погледни ме, велики Речни господарю. Нима някога някъде се е намерило създание, по-окаяно и злочесто от мен?
Речния господар нищо не отвръщаше, а само чакаше. Звярът отново отмести празния си поглед.
— Ще ти разкажа една история. Всичко, което искам, е да я чуеш. Това ще ти отнеме само няколко мимолетни мига, велики Речни господарю. Ще ме изслушаш ли?
Направо на устата на Речния господар беше да каже не. Това създание бе толкова отблъскващо, че той едва издържаше присъствието му. Но нещо го накара да отстъпи.
— Говори — заповяда той с досада.
— От две години насам обитавам тъмните ъгли на замъка Риндуеър — пристъпи крачка по-близо звярът-сянка и заговори с толкова тих глас, че само Речния господар можеше да го чуе. — Хранех се с онези окаяници, които господарят на замъка хвърляше в тъмница, и с някои клети създания, които се бяха заблудили в тъмнината. Наблюдавах и се научих на много неща. Ала ето че миналата нощ един ранен трол донесе на господаря на Риндуеър нещо много скъпоценно, което възнамеряваше да му продаде. Това бе невиждано съкровище, с такива вълшебни възможности, че надминаваше всичко, което съм виждал преди! Господарят на Риндуеър взе това скъпоценно нещо от трола и после заповяда да го убият. Аз пък на свой ред го откраднах от господаря на Риндуеър.
— Значи Календбор — изрече Речния господар с омерзение. Той не питаеше особено добри чувства към никой от лордовете на Зеленоречието, но към Календбор беше особено зле настроен.
— Откраднах го от там, където го беше скрил, докато спеше, измъкнах го направо под носа на охраната, защото те все пак са най-обикновени простосмъртни, Речни господарю. И тъй, откраднах го и ти го нося като подарък, а в замяна искам друг подарък от теб!
Речния господар с усилие успя да преодолее онази вълна на погнуса, която целия го заля, когато звярът-сянка кухо се разсмя.