Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Коран се надвеси над рамото й, за да види картата. На лицето му се изписа леко смайване.
— Но откъде знаеш?… — той погледна Карде и отмести строг поглед към тъст си. — Бустър?
— Невинен съм — побърза тъст му да вдигна ръце пред себе си. — Не съм казал на никого за идването ви.
— Както казах — тихо се намеси Карде, — имам надеждни източници на информация.
В продължение на една минута никой не проговори. Коран погледна към Бустър, след това към Миракс, но не получи помощ от никого от тях и накрая отново обърна очи към Карде.
— Колко ще ми струва? — въздъхна той.
— Колкото е цената — сви рамене търговецът на информация. — Конкретно можем да се договорим после.
— Това вече съм го чувал — погледна Коран към Бустър.
— Ако предпочиташ, можем да оставим тази част на съветник Органа Соло — предложи контрабандистът. — В миналото с нея винаги успявахме да постигнем взаимноизгодни споразумения.
— Не ми се мисли колко са ни стрували някои от тях — изръмжа пилотът. — Добре. Предполагам, знаеш, че напоследък има много демонстрации и размирици пред ботанските търговски представителства и консулства.
— Заради разкритията в каамаския документ — уточни Карде.
— Точно така. Все по-често по време на тези протести се чуват скандирания „Мъст“ — не като дума, а като име на група или организация.
— Чували ли сме нещо такова? — обърна се Карде към Одонл.
— Аз не съм. Но не съм имал време да прегледам цялата постъпила информация.
— Ще го направим, когато се върнем на „Волният Карде“ — каза контрабандисткият шеф. — Какви са изводите на Корускант?
— Още няма изводи, само въпроси — отговори Коран. — Основните са кой и какво е „Мъст“, самостоятелна единица ли е, или я командват отвън.
— Нека да отгатна кого подозират. Империята, нали?
Пилотът леко присви очи.
— Казваш го, все едно не вярваш.
— Не е това — отвърна Карде. — Казвам го като човек, който с известен цинизъм отбелязва, че всеки път, щом нещо не е наред в Новата република, е виновна Империята.
— Не си съвсем прав — намеси се Бустър. — Знае се, че открай време Империята играе такива игрички.
— Не казвам, че няма пръст — отвърна Карде. — Просто предупреждавам да не се правят прибързани изводи.
— Е да, но…
— Той е прав — неохотно призна Коран. — Мнозина помнят, че Империята правеше същото: за всяко нещо обвиняваше бунтовниците и използваше повода, за да затегне примката. Затова посещението ми тук трябва да остане тайна. Генерал Бел Иблис не искаше съвършено никой да знае, че разсъждаваме върху такава възможност.
Карде кимна. Разбира се, че Бел Иблис бе пуснал тази муха в главата на пилота. Противно на някои лидери в Новата република Бел Иблис умееше да не изпуска целта си и когато се наложеше, да използва слабостите на хората, с които работеше.
— Добре — каза контрабандистът. — Ще проверим сведенията си. Ако не е постъпило нищо, ще започнем дискретно наблюдение.
— Звучи добре — съгласи се Бустър. — Май и вие пожелахте да получите някаква информация…
— Става дума за два прости въпроса — обясни Карде. — Нашият приятел Люк Скайуокър се опитва да намери пиратите Карвилу. Имаш ли някаква представа, къде са се скрили?
— Знам, че имат база на Аморис — каза Терик и извади електронен бележник. — И… да видим… мисля, че главната им крепост е… да, ето я. Кух астероид в системата Каурон.
Контрабандистът поклати глава.
— Изоставили са базата си на Аморис — каза той на Бустър. — И според Мара Скайуокър ги е прогонил от астероид а им.
— Защо пък го е направил? — в недоумение вдигна ръка Бустър. — Все едно. Не искам да знам. Щом са изчезнали, не мога да ви помогна. Вторият въпрос?
— Преди да замине за Каурон, Скайуокър е помогнал за отблъскването на пиратски набег срещу Ифигин — отвърна Карде и небрежно огледа мостика. Нямаше никой наблизо, за да чуе думите му. — Не се знае от коя шайка са били. По време на схватката му се е сторило, че усеща на един от пиратските кораби клонинги.
Никой не помръдна, атмосферата изведнъж натежа.
— Мислех, че с клонингите в планината Тантис Империята е изчерпала запасите си — обади се с разтреперан глас Миракс.
— Това е версията на Корускант — отвърна Бустър с не по-бодър глас. — Поне за нас, дето не сме вътрешни. Ти какво ще кажеш, Коран?
— Доколкото ми е известно, това е истината — отговори зет му. — От години не сме намирали тела на клонинги след военни операции.
— От колко години? — попита Одонл.