Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
В такива случаи отпускаха камшика и в следващия час му четяха лекции. Този проблем вълнуваше Хю много повече, отколкото показваше въпросът му. Най-ниският ранг беше рангът на жребеца. Не, имаше един по-нисък: децата прислужници. Но тъй като от тях се очакваше да правят грешки, те не се брояха. Следващи по ранг бяха самките, а след тях скопените „укротени“ слуги — категория, която имаше толкова много степени с незначителни различия, че помежду им се употребяваше речта на равните.
Над слугите се извисяваше кастата на Избраните, с неограничени и понякога сменящи се вариации на ранговете, включително и при онези ритуални обстоятелства, при които жената ставаше по-важна личност от мъжа. Но това не беше повод за притеснения — винаги можеше да се използва речта на нисшестоящия. Обаче…
— Ако двама Избрани те заговорят едновременно, на кой от двамата ще отговориш първо?
— На по-младия — отговори Хю.
— Защо?
— Тъй като Избраните не правят грешки, значи този човек не е чул правилно. По-възрастният изобщо не е говорил, тъй като по-младият не би посмял да го прекъсне.
— Правилно. Ти си укротен градинар и срещаш един Избран със същия ранг като твоя лорд Чичо. Той те пита: „Момче, какво е това цвете?“
— Тъй като Тяхна милост знаят много повече, отколкото този човек изобщо може да научи, то ако не го лъжат очите, това цвете може би е хортензия.
— Добре. Но сведи поглед, когато го казваш. А сега за твоя ранг… — В гласа на учителя звучеше неподправена болка. — Ти въобще нямаш ранг.
— Моля, учителю?
— О, Чичо! Опитах се да разбера. Никой не знае освен нашия лорд Чичо, но Тяхна милост още не са го определили. Ти не си дете, не си жребец, не си и скопен, не принадлежиш на никоя каста. Ти си дивак и не се вписваш никъде.
— Тогава каква протоколна реч да използвам?
— Винаги най-нисшата. Разбира се, не и когато говориш с децата. И със самките, те не го заслужават.
Като се изключат окончанията, използвани при различните рангове, според Хю езикът беше прост и логичен. В него нямаше неправилни глаголи и синтаксисът на изречението бе неизменен; може би по някое време просто са го прочистили и привели в ред. От някои думи, които разпозна — „симба“, „буана“, „уазир“, „етаж“, „трек“, „онкъл“ — той заподозря, че в основата му лежат няколко африкански езика. Но това нямаше никакво значение; това беше „Речта“ и според неговите учители единственият език, който се говореше навсякъде.
В допълнение към протоколната реч част от думите в езика имаха двойно значение. Една дума се използваше в езика на висшестоящите в разговора им с нисшестоящи, а неин синоним, с напълно различен корен, се използваше от нисшестоящите в разговора им с висшестоящите. Той трябваше да знае и двете — едната, за да я използва в разговор, а другата — за да я разпознае в речта на висшестоящия.
В началото произношението му беше много трудно, но в края на седмицата вече можеше да мляска с устни, да цъка с език, да прави нужната пауза в средата на думата, да разпознава и да произнася всяка гласна по толкова различни начини, за които дори не подозираше, че съществуват. На шестнайсетия ден вече разговаряше свободно на този език, беше започнал дори да мисли на него и камшикът влизаше в употреба все по-рядко.
Късно на следващия ден лорд Протекторът нареди да го повикат.
Глава 12
Въпреки че същия ден вече беше посетил банята, Хю отново бе изкъпан набързо, намазан с ароматен крем и облечен с нова роба, преди да бъде отведен в частните покои на лорда. Докато крачеше по петите на Мемток, той премина през няколко приемни със секретари и накрая се озова в голяма и разкошно обзаведена стая за отдих.
Самия лорд го нямаше; в стаята бяха само Джоузеф и Доктор-Ливингстън-предполагам. Джо се провикна:
— Хю! Прекрасно! — После се обърна към Главния дворцов прислужник: — Можеш да си вървиш.
Мемток се поколеба, след което се обърна и си тръгна. Джо не му обърна повече никакво внимание, просто хвана ръката на Хю и го поведе към дивана.
— Боже, толкова се радвам да те видя! Седни да поговорим, докато Понс се появи. Добре изглеждаш.
Доктор Ливингстън подуши глезените на Хю, измърка и започна да ги тъпче.
— Добре съм. Понс ли? — Хю почеса котката зад ушичките.
— Не знаеш ли името му? На лорд Протектора, имам предвид. Не, сигурно няма как да го знаеш. Това е едно от имената му, което използва само в семейството. Няма значение, добре ли се отнасят с теб?
— Така мисля.
— Така и трябва. Понс заповяда да ти угаждат във всичко. Слушай, ако не се отнасят добре с теб, просто ми кажи. Ще се погрижа за всичко.