Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Работата не е в стаята. Разбира се, тя е обзаведена разкошно, но все пак си е обикновена спалня. Компанията просто е превърнала сградата в място за любовни срещи и затова не изпитва особено желание да пуска в нея външни хора.
— Щом е така, навярно там не са ходили никога представители на пресата?
— Защо да не са ходили? Когато работех в компанията, там пускаха журналисти, разбира се, по заявка, но не всеки.
— Може би, но, както разправят, сега не пускали вестникари.
— Да, след моята оставка редът там стана по-строг.
— Приблизително по същото време изчезна Мари Фуджикура.
— Може би сте прав — каза замислено Мишима. Те се спогледаха. Очевидно през ума им мина една и съща мисъл: „Може би наистина има връзка между забраната за посещения в «Джошокаку» и изчезването на Мари?“
Неизвестният посетител
След няколко дни Охара се срещна с ръководството на „Сумикура шоджи“, по препоръка на Домото, срещата се състоя отново в ресторант „Сунада“.
Търговската фирма беше представена от своя вицепрезидент Наоюки Уемура, който беше и началник на управлението за търговия с машини и съоръжения, и Ичиро Минасе, около трийсетгодишен, очевидно личен секретар на вицепрезидента. Преди това като началник на отдела за търговия с летателни апарати Уемура беше постигнал големи успехи в продажбата на граждански и военни самолети: тъкмо благодарение на неговата дейност укрепна авторитетът на фирмата „Сумикура“ като доставчик на авиационна техника. Някогашната неизвестна провинциална фирма, каквито има много в Кансай22, до неотдавна търгуваща само с текстил и дървесина, премина към новите отрасли, които получиха мощен тласък в периода на икономическия бум. Сега „Сумикура“ се занимаваше с кораби, машини и самолети и за много кратък срок израсна като мощна комплексна търговска фирма от международен мащаб. Дори сегашният президент на компанията не можеше да се мери с предприемчивостта на Уемура. Съвсем основателни бяха предположенията, че реалната власт в „Сумикура шоджи“ принадлежи на нейния вицепрезидент.
Охара беше доволен, че на срещата дойде като представител на „Сумикура“ именно Уемура. Както обикновено Кейко придружаваше своя покровител; в мига, когато — вече в ресторанта — я представяха на Уемура, тя едва се сдържа да не извика. За щастие успя да се овладее, но Охара забеляза как се промени лицето й и я попита тихо:
— Да не ти е станало нещо?
— Не, не, нищо особено — Кейко се престори, че всичко е наред, но не можа да се успокои още дълго време. Мъжът, дошъл с вицепрезидента, беше непознатият, който наскоро я шантажира в кафенето в Хараджуку и й искаше копието от спецификацията на „Черното копие“.
Същото мургаво лице, бърз поглед на острите очи, стройна спортна фигура, хубаво прилепващ елегантен костюм. Да, тя не грешеше, това е тъкмо той. Но на Минасе дори не му мигна окото — сякаш виждаше Кейко за пръв път. А Кейко, след като дойде на себе си, най-после започна да разбира кое как е и защо е.
Сега е ясно, Минасе е човек на „Сумикура шоджи“. Компанията „Сумикура“ е съперничка на „Кокубу“.
Естествено е, че дейността на Охара — търговски агент на компанията „Дженерал електроникс“ — предизвиква постоянен интерес. Минасе е следил агента на „Дженерал електроникс“ и е забелязал Кейко. Естествено той е разбирал колко ценни са документите, които тя прекопира.
По всяка вероятност срещата беше само повод за запознаване, за сделки почти не разговаряха. Уемура като че ли се досещаше за ролята на Кейко: не би било чудно да е посетител на „Амарилис“.
Вечерята продължи два часа, след което Уемура и Минасе решиха да си тръгват. Преди да станат, Уемура каза многозначително:
— И така, ако благоволите, ние се заемаме с тази работа. Господин Домото ни обеща подкрепата си, така че можете да бъдете сигурен с нас. — Очевидно сделката вече бе сключена. — За подробностите ще се договорим по-късно.
Уемура стана. Минасе последва примера му. За миг очите на Кейко се срещнаха с погледа му и тя долови в него прикрита усмивка. Лицето му беше абсолютно безстрастно, но Кейко знаеше, че той се усмихва. Тя не можеше да му отговори със същото, само наведе смутено очи, а когато ги вдигна, партньорите на Охара от „Сумикура“ вече бяха излезли от вратата.
— Тя е разбрала кой е онзи мъж, който искал да купи копието от документите — с тези думи Катаяма посрещна Хирано още на прага.
— Онзи, който беше я шантажирал ли?
— Да. Казва се Ичиро Минасе, работи в „Сумикура шоджи“.. Кейко е вечеряла с него в един ресторант; фирмата дала обед на нейния покровител.
22
Кансай — търговско-промишлен район в Западна Япония с център Осака и Кобе.