Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Никол се извърна, разтреперана от болка и ярост.
— Господи, мразя те!
— Значи ставаме двама — промълви той толкова тихо, че не бе сигурна дали е чула правилно.
— Махам се оттук — каза тя, като се отправи към коня си.
Херцогът светкавично я сграбчи за лакътя. Никол яростно се отскубна от него и му хвърли изпепеляващ поглед, който го предупреждаваше никога повече да не я докосва.
— Не можеш да се върнеш в имението в този вид — каза той. — Изглеждаш така, сякаш си прелюбодействала с някого в калта.
— Нима не съм? — подигравателно попита тя.
— Не съвсем.
— О, да, как можах да забравя твоето благородство?! — Никол понечи да възседне коня си, твърде ядосана и разстроена, за да мисли за наранения му крак.
Херцогът я хвана отново и я дръпна обратно на земята.
— Какво правиш? — извика тя, обхваната от треска.
Той я вдигна на ръце и отвърна хладно:
— Не това, което си мислиш.
Никол нададе яростен вик и замахна с юмруци към лицето му. Херцогът извърна глава, но и двете му ръце бяха заети и не можеха да го предпазят. Единият й юмрук попадна право в брадичката му.
— Това е третият път, в който ме удряш по лицето — заплашително каза той.
— Но не и последният — отвърна яростно тя.
Ала миг преди ноктите й да издерат кожата му, той я пусна. Никол тупна в ледения поток и веднага потъна като олово, едва успявайки да затвори уста преди да е нагълтала прекалено много вода. Още не бе смогнала да реагира, когато херцогът я сграбчи за яката и я издърпа обратно. Докато я влачеше към брега, тя полагаше отчаяни усилия да поеме въздух, повече въздух. А щом стигнаха до брега я хвана и я потупа силно по гърба. Накрая Никол успя да изплюе нагълтаната вода.
Обърна се към него с унищожителен поглед.
— Сега вече ще те убия.
Скръстил ръце пред гърдите си, той я гледаше напълно безстрастно.
— Изостанала си от групата и си решила да напоиш коня си. Аз съм тръгнал да те търся. Конят ти се е подплашил и те е хвърлил във водата. Аз съм се хвърлил след теб и съм те извадил.
Единственият й отговор бе един нечленоразделен вик на безпомощна ярост.
На връщане ги пресрещнаха две конярчета, изпратени да ги търсят. Херцогът веднага им разказа какво се е случило или поточно историята, която бе съчинил. Тъй като бяха мокри, двамата с Никол взеха по-отпочиналите коне на момчетата и оставиха едното от тях да доведе пеша нейния наранен жребец.
Когато пристигнаха в къщата, в двора все още бяха останали неколцина гости, които обсъждаха приключенията от сутринта. Двамата бяха посрещнати с облекчение и загриженост. Херцогът отново разказа своята измислена история и отново никой не се усъмни и в една дума от нея. Не и преди да влязат в самата къща, разбира се.
Изабел обикаляше тревожно из салона до фоайето и в мига, в който херцогът и Никол прекрачиха прага на къщата, се спусна към тях. Погледът й се спря първо на Никол, после на сина й.
— Какво стана?
— Конят на Никол се подплаши и тя падна в един поток. Бях се върнал назад да я търся и скочих във водата, за да й помогна — обясни небрежно херцогът.
— Но аз съм добре — каза Никол и дори успя да се усмихне лъчезарно на вдовстващата херцогиня. В отговор обаче не получи никаква усмивка. Изабел я гледаше замислено и Никол бе сигурна, че се съмнява във всяка изречена от сина й дума. Обзе я срам, който засили още повече порива й да избяга, и то не само от херцогинята и нейния твърде прозорлив поглед, а и от сина й.
— Най-добре се качете горе и свалете тези мокри дрехи — каза след известно мълчание Изабел.
Никол кимна с облекчение и вече се канеше да последва съвета й, когато иззад гърба й долетя гласът на майка й. Когато видя Джейн и баща си да слизат по широките, извити стълби, сърцето й се сви.
— Скъпа, добре ли си? — извика Джейн, като се втурна към нея, следвана от съпруга си.
— Напълно — увери ги Никол, опитвайки се да прикрие смущението си. Едно бе да обяснява на всички, че е паднала от коня си, и съвсем друго — да пробутва подобна измишльотина на своите родители. Като внимаваше да не поглежда баща си, тя разказа на Джейн как конят й я е хвърлил във водата и как херцогът я е спасил.
— Паднала си от коня? — възкликна невярващо Джейн.
Баща й от своя страна я гледаше втренчено.
— Мислех, че съм сама — заобяснява с патос Никол. — И бях с едно от онези ужасни странични седла, което, както знаете, никога не използвам. Появата на Ейдриън стресна не само коня ми, но и мен самата! Знаете как стават тези неща. — Тя хвърли предпазливо поглед към баща си. От суровото му изражение се виждаше, че дяволски добре знае, че лъже най-безочливо.