Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Вещерът се наведе към една от химерите и отпи от водата, лееща се от пастта на чудовището.
— Вярващ ли ми? — повтори Дийкстра, застанал над него.
Гералт се изправи, изтри бузата си и го удари с всички сили в челюстта. Шпионинът залитна, но не падна. Най-близкият от реданците подскочи и понечи да хване вещера, но улови въздуха и моментално се озова в седнало положение, плюейки зъби и кръв. Останалите се нахвърлиха върху него накуп. Настана безпорядък и суматоха, а вещерът се нуждаеше точно от това.
Един реданец с грохот се вряза в каменната муцуна на една от химерите. Струящата от пастта вода моментално стана червена. Друг получи юмручен удар в трахеята и се преви, сякаш са му изтръгнали гениталиите. Трети, ударен с лакът в окото, отскочи със стон. Дийкстра улови вещера в меча хватка. Гералт заби пета в стъпалото му и шпионинът заподскача смешно на един крак.
Поредният главорез се опита да съсече Гералт със сабята си, но успя да съсече единствено въздуха. Гералт го улови с едната си ръка за лакътя, а с другата — за китката, и го завъртя, като повали с него двама други, опитващи се да станат. Реданецът беше силен и дори не помисли да пусне сабята. Гералт натисна по-силно и му строши ръката.
Продължавайки да скача от крак на крак, Дийкстра вдигна от земята корсеката на един от хората си и се опита да притисне Гералт до стената с тризъбото й острие. Гералт се изплъзна, хвана дървената дръжка на оръжието с двете си ръце и използва познатия на учените принцип на лоста. Виждайки увеличаващите се пред погледа му тухли и процепи на зида, шпионинът пусна корсеката, но твърде късно — не успя да избегне удара на чатала си върху главата на една от химерите.
Гералт се възползва от корсеката, за да повали на земята поредния убиец, после опря оръжието до земята и пречупи с крак дръжката му, при което се получи тояга с големината на меч. Вещерът я изпробва, като халоса по шията Дийкстра, все още яхнал главата на химерата, след което я стовари върху бандита със строшената ръка, прекъсвайки воя му. Шевовете на дублета под мишниците на Гералт отдавна се бяха пръснали и той се чувстваше значително по-свободно.
Последният задържал се на краката си главорез също налетя на вещера с корсеката си, мислейки, че дължината му дава преимущество. Гералт го удари в основата на носа и реданецът със засилка седна в една от саксиите с агаве. Друг реданец, твърде упорит, се вкопчи в бедрото на вещера и го ухапа болезнено. Вещерът се ядоса и със силен ритник лиши нахалника от възможността да хапе каквото и да било.
По стълбите дотича задъхан Лютичето и когато видя какво става, пребледня като платно.
— Гералт! — извика той след секунда. — Цири изчезна! Няма я!
— Така и очаквах. — Вещерът халоса с тоягата поредния реданец, който не искаше да лежи мирно. — И какво се туткаш, Лютиче, още вчера ти казах — ако стане нещо, тичаш с всички сили към Аретуза. Донесе ли меча?
— И двата!
— Вторият е на Цири, идиот. — Гералт тресна с тоягата опитващия се да стане от саксията реданец.
— Не разбирам от мечове — изпуфтя Лютичето. — О, богове, престани да ги млатиш. Не виждаш ли реданските орли? Те са хора на крал Визимир! Действията ти означават бунт и измяна, за това може да се озовеш в затвора…
— На ешафода — изфъфли Дийкстра, вадейки кинжала си и приближавайки се със залитане. — И двамата ще отидете на ешафода…
Не успя да каже нищо друго, защото падна на колене, ударен странично в главата от счупената дръжка на корсеката.
— Разпъване на колело — навъсено оцени Лютичето. — А преди това — нагорещени клещи…
Вещерът изрита шпионина по ребрата. Дийкстра се преобърна настрани като труп на лос.
— Разчленяване на четири — предположи поетът.
— Престани, Лютиче. Дай тук двата меча. И се омитай оттук, колкото се може по-бързо. Бягай от острова. Бягай колкото се може по-надалеч.
— А ти?
— Връщам се горе. Трябва да спася Цири… и Йенефер. Дийкстра, лежи мирно и остави на мира кинжала!
— Това няма да ти се размине — изсъска шпионинът. — Ще доведа хората си… Ще дойда за теб…
— Няма да дойдеш.
— Ще дойда. На борда на „Спейд“ имам петдесет души…
— А имаш ли сред тях хирург?
— Какво?!
Гералт мина зад гърба на шпионина, наведе се, хвана го за крака, дръпна го и го изви рязко и много силно. Чу се хрущене. Дийкстра изпищя и изгуби съзнание. Лютичето извика така, сякаш това е собствената му става.