Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Маги не можа да не изпита известно задоволство при вида на смръщения Нийл. Нека се чуди дали Лаям е важен за мен, помисли си тя. Вече ми даде да разбера колко маловажна съм аз за него.

И все пак, по време на спокойната вечеря, която включваше омари и шардоне, тя осъзна едно нещо — родителите на Нийл й бяха много приятни и остана поласкана, че Долорес Стивънс познаваше снимките, които бе правила за модни списания.

— Когато прочетох във вестника за смъртта на мащехата ти — каза мисис Стивънс, — а и след това, докато Нийл ни говореше за Маги, не те свързах с работата ти. После, днес следобед, докато преглеждах „Вог“, видях името ти под една покривка на „Армани“. Преди хиляда години — докато все още не бях омъжена — работех в малка рекламна компания и наш клиент беше Живанши. Това беше, преди да стане известен. Ходех на всички снимки.

— Тогава значи знаете всичко за… — започна Маги и скоро осъзна, че разправя за битките си с темпераментните дизайнери и придирчивите модели, завършвайки с последния си ангажимент преди пристигането си в Нюпорт. Съгласиха се, че за един фотограф няма нищо по-лошо от нервен художествен директор, който не знае какво иска.

След като се отпусна още малко, Маги им каза за намерението си да задържи къщата.

— Много е рано, за да мога да реша, така че, предполагам най-добре ще е известно време да не предприемам нищо. И все пак, след като поживях в къщата тази седмица, започнах да разбирам защо на Нюела не й се е искало да се раздели с нея.

По молба на Нийл им разказа за отменената от Нюела резервация за „Латъм Майнър“.

— Тя е била дори за големия апартамент, който Нюела толкова много е искала — обясни. — А разбрах, че бързо се заемат.

— С Нийл ходихме там днес — каза Робърт Стивънс. — Той проучва обстановката заради свои клиенти.

— Струва ми се, че в момента предлагат именно апартамента, който мащехата ти не е взела — забеляза Нийл.

— А точно него е искала и Лора Арлингтън — вметна баща му. — Струва ми се, че за тези жилища се води истинска борба.

— Искала го е и друга жена? — бързо попита Маги. — Отказала ли се е?

— Не. Придумали са я да вложи всичките си пари в рисковани акции, и за съжаление, е изгубила всичко — отвърна Нийл.

Разговорът се разпиля към много други теми, но майката на Нийл постепенно насочи Маги към детството й. Докато Нийл и баща му се бяха впуснали в дискусии за това как Нийл би могъл да помогне при злополучните инвестиции на мисис Арлингтън, Маги осъзна, че разправя на Долорес Стивънс за родната си майка, загинала при злополука, когато тя е била бебе, и колко щастливи са били за нея петте години, прекарани заедно с Нюела.

Накрая, като си даде сметка, че още малко и щеше да се разплаче, тя каза:

— Достатъчно носталгия и достатъчно вино. Разкисвам се.