Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Решил си, че аз може да съм имперски агент?! — попита невярващо тя.
— Защо не? Постоянно повтарям на хората, че нямам нищо общо с Империята. Представа си нямаш колко усилия съм положил, та твърдението ми да е поне отчасти вярно. Не всички осородни обичаме Императора, ако щеш вярвай.
— Гавед, когато излезе… видя ли някой друг?
Веднага разбра, че догадката й е била правилна. Мускул трепна на лицето му и устата му се изкриви.
— Само за миг — призна той. — Сянка някаква. — Имаше още, нещо, което Гавед премълчаваше, но на този етап Тиниса беше толкова мокра и измръзнала… и уплашена… че нямаше сили да го разпитва.
— След като така или иначе ме разкри — каза тя, — може ли да вляза вътре?
Той кимна, но мислите му, изглежда, бяха другаде. Тревожни мисли.
— Ще пратя момичето на Нивит да ти приготви нещо топло за пиене — каза Гавед.
11.
Казваше се Зареа и първа видя какво се задава.
Което си беше майтап, защото никак не я биваше в провиждането. Като всички молецородни от прилични семейства и тя беше изучавала основните принципи на магията, но така и не бе проявила талант в тази насока. Не й се удаваше онзи особен вид концентрация, който позволяваше на талантливите да разнищят вътъка на света и да го пренаредят по свое усмотрение. Зареа никога нямаше да стане истински магьосник, а в йерархията на Тарн това означаваше едно — че има таван, над който никога не би могла да полети.
Ала ето я тук, понесла на плещите си бъдещето на своя град… на своя свят. Открила бе, че има други таланти, свой собствен вид концентрация. Докато връстниците й изучаваха структурата на вселената, нейните уроци бяха посветени на политиката, на търговията, на всички онези нишки, които свързват хората в общност. Зареа беше играла игрите на паякородните, дори бе служила като посланик при тях в продължение на три години, усвоявайки занаята от майсторките в изкуството на измамата. Накратко, тя беше мистер — член на тайното общество от шпиони и агенти, с чиято помощ молецородните събираха разузнавателна информация, трупаха тайни и се надцакваха един-друг.
Бяха намерили други начини да използват таланта й, начини, които не бяха свързани с магията. Зареа беше умна. Имаше силна интуиция. Беше и много сръчна в ръцете, а това беше талант с многостранни приложения. Първото си убийство беше извършила на двайсетия си рожден ден. Жертвата беше неин сънародник, молец, който така и не разбра, че е бил съден и осъден. Такива бяха игрите на мистерите.
Името им не се споменаваше на висок глас сред отломките от препатилия й народ. Другите раси имаха свои шпиони и агенти, които им бяха меч срещу измяна и щит срещу вражески очи. Водните кончета имаха своите мерсери, Империята разчиташе на бруталната Рекеф, ала мистерите бяха най-старата тайна служба от всички, дотолкова обрасла с традиции и изключения от правилото, че вече трудно можеше да мине за типична тайна организация. Обществото на мистерите беше меч в ръцете на всеки скрир, който пожелае да го вземе, и твърде често този меч бе насочван навътре, за да обслужи мълчаливите тайни боричкания на молецородните старейшини, и се бе оцапвал с убийства, изнудвания и шпионаж заради предсказания и древна философия.
Когато Империята на осите подхвана дванайсетгодишната си война срещу Федерацията, молците най-сетне обърнаха взора си към раираните парвенюта. Но допреди няма и месец повечето сънародници на Зареа не бяха и помисляли, че може да се случи нещо толкова абсурдно — че Тарн ще изпадне дотам да разчита на имперската милост. Но шефовете на Зареа се бяха оказали по-проницателни. Водени от любопитство и предсказания, те й бяха поставили задачата да открие щит срещу Империята.
Зареа беше пътувала до Империята два пъти, маскирана като робиня, в опит да разбере какво движи тази жизнена и войнолюбива раса, която едва наскоро бе предявила претенциите си за място на световната карта. Мисиите й — и двата пъти приключени с фалшива смърт, която да я отърве от преследване — бяха осигурили на Тарн повече информация, отколкото градът можеше да преглътне. През Вещото време расата й се бе славила със способността да разбира мисленето на другите, но след революцията това ценно умение беше атрофирало непоправимо.
Ходила беше в Империята, изучила бе политико-социалната й система, създала си беше контакти, внедрила бе свои агенти сред робите и хората от подчинени раси. Пуснала бе деликатно пипалата си в търсене на някакъв лек срещу устрема на имперските армии, които рано или късно щяха да стигнат до Тарн. Деликатно и неусетно, чрез посредници на посредниците и чрез най-предпазливите средства, Зареа беше очертала смътните параметри на едно възможно решение.