Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Ти си провиждащ — потвърди скрирът съвсем делово. Допреди миг Тегрек изобщо не беше сигурен, че ще получи някога това потвърждение. — Значи си се учил сам, от книгите?
— От книгите, от попаднали в плен водни кончета, от каквото дойде. А после се спомена за превземането на Тарн. По онова време дори Хелерон още не беше паднал, но аз се постарах да осъществя контакт с агенти на вашата Зареа. Оттам нататък достатъчно бе името ми да се споменава едновременно с това на Тарн и с общи усилия, мои и на Зареа… — Тегрек разтегли устни в усмивка. — И ето ме тук, трийсетгодишен майор, новият губернатор на Тарн.
— Ние няма да останем дълго в лоното на Империята — каза един от скририте. — Така показват повечето варианти на бъдещето ни. Или ще бъдем свободни, или ще изгинем. Бъдещето, което ти ни предлагаш, е едва тънка нишка във вътъка.
— Нека чуем условията ти — подкани го жената скрир.
Тегрек разпери ръце.
— Не виждам причина да искам повече от необходимото. Малък гарнизон, защото сте миролюбиви хора и прочие; ще трябва да плащате и данъци, защото императорът е алчен за тези неща. Извън това животът ви ще си тече постарому. Ще си живеете, както сте живели винаги.
— Както сме живели винаги — повтори унило един от скририте. — Представа си нямаш какво се крие зад думата „винаги“, осородни.
— Научете ме тогава — каза Тегрек и най-после се изправи. — Идвам при вас с отворен ум. Идвам жаден за знания. Знам, че и преди сте приемали ученици от други раси, макар не и от моята, но пък и никога не е имало друга оса като мен. Научете ме, приемете ме, а в замяна аз ще ви вардя от Империята. Ако се съмнявате в намеренията ми, то погледнете в мен — знам, че го можете, защото дори аз съм го правил с други.
Скририте се спогледаха, после единият обърна глава към Зареа.
— Какво казват твоите шпиони и агенти?
— Нищо не е сигурно — отвърна тя. — Но нима имаме друг избор?
12.
— И какво?! — възкликна домина Джениса. — В къщата ми пристига гост културен, истинска знаменитост, и след няма и ден пощуряла тълпа от поддръжници на Кристалната го пребиват! — Беше наредила да настанят Неро в красиво обзаведена спалня, очевидно предназначена за истински големци, а за раната му се беше погрижил личният й паякороден лекар, който я почисти, превърза и дори я наложи с ароматна лапа.
— Културен? Знаменитост, домина? — повтори със съмнение Таки.
— Когато го видях за пръв път, скъпа моя, веднага си помислих, че лицето му ми е познато отнякъде — заяви Джениса. — Проклета да е слабата ми памет, че толкова се забави с отговора.
Таки и Че се спогледаха озадачено.
— Не се гледайте една други, милички. Погледнете над вратата.
Направиха го и след миг Неро се изкиска.
— О, добра работа. Много добра.
Над вратата имаше стенопис, дълъг и тесен, който по преценка на Че изобразяваше Вещото време или Лошото старо време, както го наричаха понякога бръмбарите. На картината имаше паякородни дами и лордове, излегнати сластно, облечени оскъдно или никак, които си похапваха грозде и отпиваха вино от златни бокали, заобиколени от виещи се лози и зелени дървета. Богомолкородни с архаични хитинови нагръдници се дуелираха с рапири и сърповидни остриета, а малко встрани Че видя млад молецороден, за чието изографисване спокойно можеше да е позирал Ахеос. Тази мисъл я натъжи, защото много й се искаше той да е тук, с нея.
Взря се в стенописа, търсейки Кутията на сенките, за която Ахеос говореше непрекъснато, но не откри нищо, което да прилича на нея, разбира се. Стенописът не идваше от древността, а беше романтично произведение на съвременен художник. На самия Неро, изглежда.
— Ваш ли е, сир Неро? — попита Таки с предпазливо уважение.
— Виж долния ляв ъгъл — каза мухородният.
Стенописът изобразяваше и хора от други раси, но на заден план. В ъглите например имаше мравкородни, които носеха бурета вино, бръмбарородни, които ковяха желязо, мухородни, които разнасяха подноси с печено месо. Един от мухородните слуги гледаше през рамо, право към зрителя — плешив мъж с лице на буци.