Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
А сега фокусът се беше изместил обратно към Тарн, отговорността се беше стоварила изцяло върху нейните плещи — Зареа, разузнавач и шпионин, чийто крехък план можеше да спаси града или да го погуби окончателно.
Навън денят отдавна беше започнал, но градът не спеше. Зареа заслони очи с ръка и погледна през прозореца.
Небето беше пълно с въздушни кораби. Имаше и други летящи машини, които кацаха в нивите и оставяха дълбоки бразди в почвата. Рояци осородни се спускаха заедно с машините и кацаха един по един на балкони, върху статуи, пърхаха с крила, залепнали за каменните барелефи. До един бяха протегнали ръце със заплашително отворени длани, но жителите на Тарн стояха търпеливо, не ги закачаха, не оказваха съпротива. Никъде не се виждаха мечове и лъкове. А и каква ли полза от тях срещу монтираните на летящите машини оръжия?
Следващата стъпка според плана на Зареа беше да слезе долу и да види дали този отчаян и безкрайно невероятен опит да обърнат съдбата има шанс да успее. Тя разпери тъмните си криле и се спусна по бавна спирала да посрещне осородните.
Новият губернатор на Тарн беше пристигнал.
След като котвените въжета на въздушния кораб най-сетне се захванаха за нещо що-годе стабилно — някоя статуя сигурно или изпъкнал барелеф, — осородният усети как палубата под краката му се успокоява. Ако довечера излезеше силен вятър, на сутринта част от статуите на Тарн щяха да са останали без глави.
Беше само на трийсет години и само майор. Нечувано беше човек на неговата възраст и с неговия чин да получи такъв пост. Е, получил беше съдействие по пътя си нагоре, вярно, като човек, когото другарите му повдигат, за да се прехвърли през стена, но и самият той беше положил немалко усилия. Може и да имаше своите недостатъци и недъзи, но беше обучен добре и постепенно се беше превърнал в умел манипулатор на общественото мнение, не по-лош от всеки друг в Империята.
Казваше се Тегрек и беше назначен за губернатор на Тарн.
Разбира се, това не означаваше, че Империята цени високо Тарн — планинското поселище на молецородните се разглеждаше като селски придатък на Хелерон, който няма нито индустрия, нито богатство, нито представлява устойчив източник на работна ръка, защото молците бяха дребни, хилави и тежкият физически труд не им беше по силите. Тегрек се беше борил за този пост, но борбата не се оказа много трудна, особено след като името му беше произнесено от когото трябва. И в това беше получил известна помощ.
— Всичко е готово, майоре — каза Раека, личната му робиня. Тегрек не ходеше никъде без робите си и най-вече без постоянната си придружителка Раека, слаба тъмнокоса осородна, която не беше хубава, но пък беше умна и лоялна. Зад него стоеше личната му охрана — двама богомолкородни, които беше обвързал към себе си, възползвайки се от силно развитото им чувство за чест и характерната за расата им система от сложни взаимоотношения, които Тегрек си беше направил труда да изучи, разбере и манипулира. Те бяха готови да му бъдат роби просто защото му вярваха, че каквото и да мисли Империята по въпроса, той никога няма да се отнася с тях като с роби. С цената на тази малка отстъпка Тегрек беше спечелил сърцата и умовете им.
Близките му отношения с робите и отказът му да пътува без тях му бяха спечелили репутация на човек с декадентски вкусове, който е склонен да налага властта си над другите. Ала клюкарите не знаеха за недъга му, неговото проклятие и радост, който правеше всичко това крайно необходимо.
„Чакам този миг повече от двайсет години. Смея ли да го нарека съдба? Може би.“
Майор Тегрек махна с ръка и Раека завъртя сложния механизъм, за да му отвори вратата. Отвън нахлуха приблизителната тишина на няколкостотинте очакващи го осородни войници и пълната тишина на молците зад тях.
Един от богомолкородните му телохранители излезе пръв и изгледа с подозрение всички, и местни, и нашественици. Беше с бронираната си ръкавица, сърповидното острие прибрано назад към ръката. След това дойде ред на Тегрек. Той се изправи в отворения люк на гондолата, а малобройната му войска се изпъна и козирува. „Май нямаше нужда от вас — помисли си той. — Чувствате ли облекчение, че не се наложи да ги гоните по тунелите и проходите в планинските недра? Или сте разочаровани, че няма да има нови роби и плячка?“ Постара се всички да го видят добре, стъпил с един крак на ръба на люка, с една ръка на кръглата врата, а синьото му наметало със златна брошка — личен щрих в добавка към имперската униформа — се развява геройски на вятъра. Тегрек завоевателят, единственият майор, издигнат до губернаторски пост. Среден на ръст в най-добрия случай, което беше и основната причина да носи наметалото, златните подлакътници и огърлие — смяташе, че с тяхна помощ изглежда по-внушителен. В действителност косата му беше започнала да се отдръпва назад, а в кръста беше доста по-закръглен, отколкото подобаваше на осороден войник. Ала всичко това нямаше значение. Войниците му и тарнските молци щяха да запомнят само този първи миг на появата му.