Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Минало бе доста време, а Гавед още не беше излязъл, през предния вход поне. Дъждът все така валеше равномерно, заливаше Джерез с монотонно търпение и бръчкаше повърхността на езеро Лимния в лабиринт от вълнички, по които водомеркородните можеха да се плъзгат все едно вървят по твърда земя.
На всичкото отгоре започваше да се стъмва и макар тъмнината да не беше пречка за нейното зрение, проливният дъжд правеше задачата й все по-трудна.
Изведнъж се стегна и погледна наляво. Можеше да се закълне, че е зърнала нещо там…
Не видя никого и се намръщи. Дали пък не беше пипнала някоя скоротечна джерезка треска, която протича с халюцинации? Не, видяла го беше съвсем ясно — слаб човек с плащ, като Ахеос, да речем, само дето не можеше да е той. Твърде висок, за да е местен, а и телесните му пропорции бяха нормални, а не като на водомерките, но…
В същия миг зърна фигурата отново, току до себе си. Изтегли мълниеносно рапирата изпод развятия си плащ и тънкото острие улови последните лъчи на слънцето.
Нямаше никого там, само дъжд и сенки…
Явно се бе задържала твърде дълго на едно място — трима-четирима водомеркородни зяпаха намусено откачената чуждоземка, която размахваше меч срещу празния въздух. Тиниса прибера рапирата и продължи наблюдението си. Поне лампата на малкия кръгъл прозорец още светеше, значи в паянтовата барачка, където беше изчезнал Гавед, имаше хора.
Дъждът се стичаше по табелата под стрехата на барачката все едно нарисуваното око рони сълзи. Имаше нещо хипнотизиращо в това око. Сякаш бдеше над хората си, наблюдаваше омразните дългокраки създания и не виждаше друго освен скръб. Погледът на Тиниса се връщаше отново и отново на табелката… и през цялото време част от нея крещеше, че току до нея стои човек.
Постепенно очите й се разфокусираха. Дори минаващите по улицата водомерки спряха да поглеждат към нея. И със сигурност не поглеждаха към сенките отстрани, макар очите им да виждаха в тъмното не по-зле от нейните. Определено се стремяха да не поглеждат към сгърбената фигура, която дебнеше там и протягаше бледата си ръка към Тиниса. Мъжете и жените на Джерез знаеха, че за някои неща е препоръчително да си затварят очите. В техния град дори железният закон на Империята ръждясваше, а такива места привличат определен вид хора и интереси, за които местните се стараеха да останат слепи.
— Тиниса?
Тя се сепна. Дъждът отслабваше, а лампата зад кръглото прозорче беше угаснала. Светликът на потъналата зад облаци луна се губеше немощно, но пък Гавед носеше ветроупорна лампа.
Осородният стоеше пред нея и я гледаше с искрена тревога.
— Тиниса?
— Какво?… — Тя се облегна на хлъзгавата стена за опора. Коленете й се подгъваха, главата й се въртеше.
— Ти… пияна ли си?
— Не бе, не съм пияна, нищо… не съм. Просто… сигурно съм задрямала…
— Какво правиш тук по това… — И млъкна по средата на изречението, когато Тиниса вдигна ръка да махне полепналите по очите й мокри кичури.
Гавед посегна мълниеносно, но Тиниса все още беше по-бърза от него въпреки състоянието си, отскочи назад и върхът на рапирата й се озова на косъм от гърлото му. Ръката, с която бе посегнал, сега сочеше право към нея, с отворена длан. За миг двамата стояха неподвижно и се гледаха втренчено.
— Ръката ти — каза той и затвори своята.
— Какво?… — Тиниса погледна ръката си и видя там плитка рана. Дъждът отмиваше слабото кървене. — Това пък кога е станало?
Прибра рапирата и разгледа внимателно раната — резка от кокалчето на показалеца й до основата на палеца, плитка и с разръфани краища. Изобщо не я усещаше. Вдигна ръка към лицето си и близна експериментално раната. Усети соления вкус на кръв, която започва да се съсирва.
— Добре ли си? — попита я бавно Гавед. — Явно си ме проследила дотук. Е, ще го преживея някак. Приятел на мой приятел те видял и дойде да ме предупреди, че някой от доста време наблюдава мястото… Реших, че може да си имперски агент.