Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
В списъка фигурираше съпругата на осороден полковник, за когото Гавед беше чувал, че е назначен за губернатор на Мейнис; имаше и двама паякородни „манипули“, както паяците наричаха най-умелите си заговорници и политици; благородник водно конче, който буквално рискуваше живота си, стъпвайки на имперска територия; втори висш служител на Консорциума и един осороден, чието име се споменаваше във връзка с Имперския съд. Имаше и други — молец, мокрицороден и група пълномощници, които действаха от името на купувач с неизвестна расова принадлежност.
Гавед поклати глава.
— Бързо се е разчуло.
— И още как. — Нивит вдигна костеливите си рамене. — Твоят клиент май ще удари на камък, изглежда.
— Да, ако приемем, че иска да купува… — отвърна Гавед, като наблегна на последната дума.
— Опасни приказки са това — смъмри го Нивит, но иначе се хилеше до уши. — Мислиш си за старите времена, усещам те.
Гавед се зае да препише имената върху един свитък, който вече се размекваше по краищата от вездесъщата тукашна влага. Тресавищата на Лимния бяха пагубни и за най-здравата хартия.
— Позна от първия път. Старите времена — отвърна той. — Когато се занимавахме с по-интересни неща от това да ловим избягали роби по поръчка на Империята.
— Е, и днес не работим само за раираните — побърза да възрази Нивит. — Но знам какво имаш предвид и честно казано не вярвах, че точно ти още имаш вкус към онези нещица. — Кражбите безспорно бяха в по-долна категория от залавянето на бегълци и Гавед отдавна не бе изпадал дотам, че да се върне към предишната си сфера на дейност. Ала мисълта за един последен удар го изпълни със странна тръпка. Никога не се беше смятал за крадец, а за професионалист, който възстановява изгубена собственост. Останалата част от света не беше толкова ласкава с етикетите.
— Ще помогнеш ли? — попита той.
— За мръсната част от работата — не разчитай — заяви Нивит. — Ако има дял и за мен, ще ти намеря нужната информация, но на риболов ще си ходиш сам.
— Друго не ми трябва — усмихна се Гавед.
Отново валеше. Джерез спокойно можеше да претендира за дъждовната столица на Империята, ако не и на целия свят. Увита в плаща си, Тиниса бе спряла на сушина под една стряха, но проклетите водомерки бяха толкова добри строители, че все едно се беше прислонила под сито.
На тях дъждът, изглежда, не им пречеше. Тиниса беше намразила местното население от пръв поглед. Дебнеха през цялото време, а когато не дебнеха, се промъкваха тихо зад гърба ти. Ето ги и сега — газят из локвите с несъразмерно дългите си крака, увити и закачулени, сякаш изпълняват някаква зловеща поръчка. Направо тръпки да те полазят. Преди Гавед да тръгне за срещата с приятелчето си и следователно преди Тисамон да прати нея по петите му, Тиниса попита осородния в какво ги бива грозните дребосъци.
— В разбойничеството, контрабандата и прикриването на убийства — отговори той съвсем сериозно.
Някои от минувачите я стрелкаха с погледи и Тиниса зърваше бледите им тесни лица, целите в ъгли и ръбове. Но поне си гледаха своята работа. Изглежда, в Джерез не беше здравословно да си пъхаш носа в чуждите дела.
А тя точно това правеше в момента, заради Тисамон, който нямаше и грам доверие на Гавед. Тисамон, изглежда, вярваше само на двама души в целия свят и вторият беше Стенуолд. Никак не му харесваше, че се налага да работи с осородния, той, който избиваше оси още отпреди Тиниса да се е родила.
Самата тя също не вярваше на Талрик, ама никак, но за Гавед не беше толкова сигурна. Ала колкото по-дълго стоеше под продънената джерезка стреха, толкова по-малко го харесваше. Влязъл бе в малка барака, долепена до калкана на по-голяма постройка, и понеже се забави доста вътре, Тиниса реши, че цялата конструкция прилича на работилницата на Скуто в Хелерон, тоест че вътрешното деление не съвпада с външните контури. Освен това все по-често се замисляше дали Гавед не е излязъл през друг изход, без тя изобщо да разбере, и тази мисъл я вбесяваше.
Какво да направи обаче? Едва ли можеше да нахлуе с гръм и трясък в барачката само за да провери дали обектът на „тайното“ й наблюдение още е там. Досега не си беше давала сметка, че такава голяма част от работата на един оръжемайстор се състои от дебнене и чакане. Спомни си какво беше научила от първа ръка за богомолкородните и техния начин на живот. Бащиният й народ се състоеше предимно от ловци и горяни, които засукваха промъкването и дебненето с майчиното си мляко. Тисамон не беше по-различен и за него проследяването на Гавед беше естествена част от нейното обучение.