Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Талрик се усмихна.
— Знаеш как е с нашия занаят. Един ден си във Федерацията, на следващия — в Капитас. — Бродан едва ли беше стъпвал някога в Капитас, прецени Талрик, така че името на имперската столица беше най-лесният начин да побутне мислите му в желаната посока — че Талрик е висшестоящ офицер, чиито постъпки не подлежат на съмнение.
— Така е, сър, разбира се. Можем ли да ви съдействаме с нещо тук, в Джерез, сър? Или си водите подкрепление?
Талрик се вгледа в лицето му — честно и не особено интелигентно под гъста грива от тъмна коса. Бродан имаше вид на истински войник, както и здраво войнишко телосложение. Ала беше офицер от Рекеф, следователно не можеше да е чак толкова глупав.
— По малко и от двете всъщност — отвърна уклончиво той. — Кажете ми, лейтенант, вие с какви заповеди сте тук?
Очакваше, че Бродан ще е предпазлив, но той само въздъхна.
— Да открием и отнемем някаква контрабандна стока. Знаете колко е трудно да се намери каквото и да било тук обаче. Вече обмислям дали да не започна с масови екзекуции, докато някой от местните не реши да снесе нужната информация.
— Е, няма да е голяма загуба за Империята. — Талрик кимна с разбиране. Почти непоносима носталгия го преряза през стомаха. Ето го, майор от Рекеф, който седи и си приказва с подчинените. Изгнанието — смъртната присъда — му тежеше като камък на шията. Та нали именно тук му беше мястото? — Предполагам, че имате някакви следи. Противното би означавало, че сте загубили характерния си нюх, лейтенант.
— Много малко — изръмжа Бродан. — Е, усеща се, че става нещо, мяркат се странни лица, но да стигнеш до истината тук, в Джерез… Преди да ме прехвърлят в Рекеф, участвах в една акция срещу тукашните контрабандисти. Нощи наред излизахме с лодки в езерото, дебнехме светлинките, а насекомите живи ни изядоха. Стояхме тук цял месец, докато не стана ясно, че контрабандата се е увеличила, вместо да намалее. Дребните копеленца знаеха точно къде ги причакваме и защо сме там, сър.
Талрик кимна разбиращо. Дъждът трополеше все по-силно и по всеобщо съгласие се преместиха до стената на кръчмата, макар че и там дъждът се стичаше през продънения тръстиков покрив.
— Разбира се — продължи Бродан, — накрая се разбра, че един от нашите е вземал пари срещу информация.
Талрик остави последното да увисне във въздуха, все така спокоен външно и напрегнат като струна отвътре.
— Освен ако не е тайна, сър, ще ми кажете ли защо сте тук?
— Разследвам заплаха срещу Империята, лейтенант — отвърна Талрик. — Както винаги.
— Заплаха срещу Империята, сър, разбирам. — Бродан и Талрик дълго се гледаха в очите, после Талрик се усмихна отново, усетил необясним спад в напрежението.
— Войникът ви още не се е върнал с питието ми, лейтенант. Това говори за лоша дисциплина. Не бива да го търпите.
— Така е, сър. Ще го смъмря.
— Когато се върне от гарнизона с другите, несъмнено.
В усмивката на Бродан, покрай другите неща, се долавяше и известно съжаление.
— Така е, сър.
— Е, явно не бива да подценявам скоростта, с която се разпространяват лошите новини. — Талрик все така седеше отпуснат в стола си, като човек, който очевидно не е в настроение за внезапни движения. Небрежната стойка ги объркваше, а и войниците на Бродан едва ли бяха осведомени за последните рокади в Рекеф.
— Постараха се да стигнат до всички, които са ви познавали, сър. Така научихме.
— Да, не се и съмнявам. — Гадеше му се. „Толкова близо!“ За няколко минути се беше върнал назад във времето към обичайното си битие на майор от Рекеф, а сега… предаден отново. Изглежда, беше като магнит за предателството — той да предава и него да предават. Запита се какво ли точно са казали на Бродан.
Не че имаше голямо значение. Бродан беше добър войник и щеше да изпълни получената заповед.
— Сигурно ще ви повишат в капитан за това, лейтенант — отбеляза Талрик.
— Това би било хубаво, сър. — Лицето на лейтенанта запази любезното си изражение и Талрик разбра, че няма шанс да го обърне на своя страна. Бродан не беше човек, който би изневерил на дълга си заради старо познанство. Талрик се сети за един майор от Рекеф, негов изключително близък познайник, така да се каже, който се бе водил от същото правило.
Без да се напрегне, без да подскаже и с най-малкото движение какво ще последва, Талрик прекатури масата с ритник, скочи на крака, събаряйки стола си, а крилете му го изтласкаха назад и нагоре извън навеса, под дъждовното небе.