Кръвта на богомолката

В ръката му имаше нещо. Пръстите му бяха свити около някакъв предмет, достатъчно твърд и ръбест, за да се впие в кожата му. Бродан отвори очи и примижа от светлината на утрото. Пръстите му се бяха вкочанили около предмета и той прибягна до помощта на другата си ръка, за да ги откопчи.

Кутията. Стискаше в ръка кутията! Той затаи дъх. Проклетата кутия беше в ръката му, предметът, от който зависеше кариерата и дори животът му.

Бъдещето, което доскоро му изглеждаше обречено на наказания и разжалване, се разсипа на прах и на негово място грейна светла перспектива, обещаваща повишение и привилегии, защото кутията беше у него.

Бродан се стегна, надигна се с пъшкане, после с мъка се изправи. Трябваше да стигне до гарнизона и да си уреди незабавен транспорт до столицата.

Яхнал вълната на див ентусиазъм, Бродан изобщо не се запита каква ли цена са платили други хора, за да стигне кутията до него.