Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Свободен си, капитане — подхвърли Тегрек през рамо.
— Сър?
— Простичка заповед, не мислиш ли? — Тегрек го погледна и вдигна вежда. — Имам си охрана, капитане.
Мъжът изгледа многозначително богомолките, в смисъл че по принцип стават, но все пак не са имперски войници.
— Сър, наистина ли…
— А ти наистина ли смяташ, че ще използват Изкуството си върху мен, за да ме лишат от здравия ми разум? Не могат да ми повлияят, уверявам те.
— Аз не за това, сър, просто…
При вида на изражението му, смесица от страх, омраза и съмнения, Тегрек се изсмя тихо.
— Нали не мислиш, че те ще… какво? Ще ме омагьосат? Не знаех, че си суеверен като някой дивак, капитане.
— Не съм, сър, естествено, че не съм. — Мъжът козирува възмутено и изведе войниците си.
„Остава да видим дали този хазартен ход ще донесе някакъв дивидент — помисли Тегрек. — Защото, ако не донесе, нито Тарн, нито аз ще се измъкнем сухи от водата.“ Кимна на телохранителите си и те се отдръпнаха крачка назад. Единствено Раека остана до него.
След като войниците си тръгнаха, Зареа зае позиция по средата между него и господарите си.
— Старейшини от Тарн — започна той и макар да го каза тихо, гласът му отекна из залата. — Скрири на молецородните, аз съм Тегрек, майор от имперската армия. Нужно ли е да казвам повече?
— Теб императорът на осите е пратил да управляваш града ни — отвърна скрирът по средата.
— Нещо повече, надявам се — заяви той и въпреки суровите им физиономии тръгна към първия ред скамейки и седна. — Доста усилия бяха положени, за да стигна дотук. Да назначат мен, а не някой от другите кандидати за поста. Моите и нейните усилия например. — Той кимна към Зареа, но тя беше навела почтително глава пред скририте и не забеляза жеста му.
— Какво ни носиш, осородни? — попита друг от старейшините. — Познаваме добре твоята раса.
— Нося ви императорския закон.
— И какво означава това? — попита жената скрир. По тона й пролича, че е една крачка напред в разговора и знае какъв ще е отговорът му.
— Интересен въпрос — призна той. — Империята протегна ръка към вашия град по две причини. Едната е свързана с дребно стълкновение, случило се месеци преди капитулацията на Хелерон, в което ваши хора са избили немалко наши войници. Другата е от чисто географско естество — Империята не оставя независими градове по пътя на нашествието си. И толкоз. Тарн не представлява особен интерес за Империята, следователно моите действия няма да бъдат наблюдавани под лупа… следователно мога да бъда какъвто си искам губернатор.
Жената се усмихна тънко.
— А какъв би искал да бъдеш, губернатор Тегрек? Какво ще искаш от нас?
Думите заседнаха в гърлото му, а и погледът, който хвърли към Зареа, не помогна. Не можеше просто да го избълва, нали така? Твърде дълго беше крил недъга си.
— Виждате ли тази жена до мен? — попита той и посочи Раека.
— Твоя робиня, ако не грешим — отбеляза един от другите скрири. Тегрек имаше чувството, че помежду им тече трескав разговор, който не стига до него, все едно бяха мравкородни, които обменят свободно мислите си.
— Моя робиня, вярно. Следва ме навсякъде и дори спи на пода до леглото ми. Много е полезна, защото умее да чете технически диаграми и да преценява обсадни машини. Умее да пилотира ортоптери и други летални средства. Ала има и друга причина да е толкова ценна за мен. Можете ли да отгатнете каква е тя?
Макар че не се издадоха с нищо, Тегрек беше сигурен, че вече знаят.
— Отваря ми вратите. Всички смятат, че просто си придавам важност, но истината е, че тя ми помага да прикрия един недъг, с който съм принуден да живея. Отваря ми вратите, защото самият аз не проумявам как работят дори най-простите резета, брави и ключалки. Мисля, че ме разбирате добре.
Жената скрир пристъпи напред, гледаше го напрегнато.
— Да, разбираме — каза тя. — Ти си Неумел.
— Аз съм изрод сред своя народ — призна той спокойно. — Затрудняват ме неща, които другите осородни правят ежедневно и без да се замислят. Но дори недъг като този носи своите преимущества. Като дете четях много, а когато възмъжах, литературните ми интереси придобиха нова, необичайна насока. В библиотеката ми имаше няколко книги, военна плячка от началото на Дванайсетгодишната война с Федерацията на водните кончета — книги, които моите сънародници никога не биха могли да проумеят, но които бяха съвсем ясни за мен.