Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— „От третия свят на забравените…“
Като внимаваха къде стъпват, те се отправиха към третия отвор. Реми освети решетката и Сам я разгледа отблизо. Пантите и резето бяха свалени, а пръчките бяха грапави от ръждата. Щом докосна една от тях, от нея се изрониха люспи и полетяха надолу в мрака. Той вдигна решетката и я отмести.
Ублиетът се намираше на дъното на тясна шахта, дълга два метра. Самата килия беше метър и двайсет на метър и двайсет, деветдесет сантиметра в дълбочина: нито достатъчно широка, за да може човек да легне изпънат, нито достатъчно висока, за да стои прав.
— По-добре аз да сляза — каза Реми, — по-дребна съм.
Сам се намръщи, но кимна.
— Добре.
Той извади малкия кози крак от колана си й го подаде.
Реми свали якето, мушна лоста в колана си и Сам я спусна надолу.
Наложи й се да скочи от няколко педи височина. Застанала на четири крака, тя захапа фенерчето между зъбите си и започна да оглежда каменните стени и пода. След две минути продума:
— Ето те и тебе…
— Цикада?
— Да, в цялата си прелест. Точно в ъгъла на един камък. Тук има доста голяма цепнатина… Чакай малко.
Реми пъхна козия крак в цепнатината, после в другата и камъкът се отдели от стената. Пъхтейки, тя го извади и го сложи настрани, после легна по корем и насочи фенерчето си в дупката.
— Дълбока е към метър… по дяволите!
— Какво стана?
Реми се изправи на колене и погледна нагоре.
— Това е основата на скалата, Сам. Няма други отвори, нито цепнатини… нищо.
Реми огледа още веднъж, за да е сигурна, че не пропуска нещо, после върна камъка на мястото му. Сам протегна ръце и я издърпа горе. Тя сви устни и издуха един кичур от челото си.
— Точно от това се страхувах. Карл Мюлер е намерил тук три бутилки. Нещо ми подсказваше, че останалите не чакат нас.
Сам кимна.
— Каквото и да е бил намислил Лоран, няма причина да е скрил всички бутилки на едно място.
— Е, струваше си да опитаме. Едно знаем със сигурност: Лоран наистина е използвал печата с цикадата.
— Хайде, да си вървим и да потърсим начин да излезем навън.
Върнаха решетката на място и се отдалечиха по тунела. Реми вървеше притисната до едната стена, Сам — до другата. На три метра от края Сам изведнъж се спъна, падна назад в една ниша и изохка.
— Сам? — тревожно прошепна Реми.
— Май намерих нещо — отвърна той.
Сам се огледа. Задната част от пода на нишата всъщност беше отвор, върху който нямаше решетка.
Реми заобиколи ублиета в средата на тунела и се вмъкна в нишата при Сам. Той насочи фенерчето към шахтата, после се спусна в нея, последван от Реми. Перпендикулярно на тунела се простираше тесен проход, в който можеше само да се пълзи.
Реми запълзя напред, а Сам след нея. За да не пропуснат някое разклонение, често опипваха стените покрай себе си.
След една минута Сам потупа Реми да спре и включи фенерчето. Проходът продължаваше още напред. Краят му не се виждаше.
— Забеляза ли стените? — попита Реми шепнешком.
— Да.
Стените не бяха изградени от камъни, а прокопани в основата на скалата. Двамата напредваха бавно в мрака. Тесният проход бе толкова потискащ, че изминаването на няколко педи им се струваше като десетки метри.
След трийсетина секунди Реми отново спря.
— Стена и разклонение надясно.
Завиха и пропълзяха още шест метра до следващия завой, този път наляво. След още една права отсечка и два последователни завоя надясно и наляво се озоваха под дупка в тавана, достатъчно висока, за да може Реми да се изправи. Тя се огледа и клекна при Сам.
— Горе има площадка и някакво помещение.
— Ще можеш ли?
— Така мисля.
Тя се набра и изчезна. След десет секунди извика:
— Давай!
Сам се изправи, изпълзя върху площадката и скочи при Реми, която вече оглеждаше помещението. То беше три на три метра, също издълбано в основата на скалата. На трите стени имаше монтирани дървени кутии за оръжие, разделени вертикално — вероятно за мускети или за саби. В стената отляво имаше изрязан свод.
— Това трябва да е от времето, когато крепостта е била укрепление — прошепна Сам. — Може би последно укритие или място за отбрана.
— Което означава, че трябва да има още един вход или изход.
— Освен ако не са го запушили при превръщането на крепостта в затвор.