Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Да, точно така е! — каза Николас. — Не могат да нападнат Квег за храна, нито да извършат набези тук, по крайбрежието на Джал-Пур. Ще трябва да плячкосат Крондор, за да осигурят армията си с провизии преди да поемат на изток.
— Съгласен съм — каза Патрик. — Точно затова, ако планът на Джеймс не проработи, искам флотата да е развърната на север, близо до Сарт. И когато се опитат да слязат на брега, ще ги ужилиш.
— По дяволите, Патрик — изруга Николас, — това е най-неподходящият момент! Знаеш, че ще поставят най-бързите си кораби по кръговата си отбрана. Ще им трябват само един или два големи бойни кораба, за да пробият през онова, което ще сме оставили в устието на залива. След това могат да вкарат десантните си кораби в залива и да завземат града! Не може и едното, и другото, Патрик. Ако искаш да защитавам града, флотата ми трябва да е разделена по равно, между кораби вътре в залива и онези, които ще бранят извън вълнолома.
— Извинете — пак се обади Ерик.
— Да? — каза Патрик.
— Ако не е твърде късно, може да се промени начинът, по който корабите влизат в залива.
Джеймс се ухили.
— Вече работим над това, старши сержант. Ще ги принудим да влязат на пълен завой през нова система от вълноломи…
— Не, милорд — прекъсна го Ерик. — Имам предвид да построим друга стена покрай северната дига към залива, да поставим морска порта между новата стена и старата, да ги накараме да плават срещу вятъра, не с теченията към стария вълнолом, така че да са колкото се може по-бавни, когато ще трябва да завият в самия залив. Може би дори да ги накараме да се влачат на буксир.
— Защо е новата стена? — попита Калис.
— За катапулти и балисти — отвърна Грейлок. — Ще подпалваме всичко, което завие и не вее кралските цветове.
— Ако потопите първите два или три кораба, докато влизат… — каза Николас.
— Ще трябва да завият извън залива и да дебаркират на бреговата ивица северно от града! — довърши Патрик.
— Или да се опитат да слязат на самата стена — каза Уилям. — Старши сержант, впечатлен съм.
Патрик погледна херцог Джеймс.
— Можем ли да го направим?
— Можем, но ще е скъпо да го направим навреме. А търговците ще вдигнат вой заради неудобствата.
— Да вдигнат — каза Патрик.
Един скуайър влезе и поднесе документ на херцог Джеймс.
Той го отвори и го прочете.
— Те са отплавали!
— Сигурни ли сме? — каза Патрик.
Херцог Джеймс кимна на Калис и той заговори.
— Оставихме там няколко агенти, един бърз кораб и най-добрия си екипаж. Вестоносецът е препускал два дни до кораба ни, след което корабът е отплавал веднага. Знаем, че е по-бърз от всичко, с което разполага кралицата, а те напредват със скоростта на най-бавния кораб във флотилията. — Той пресметна наум, след което огледа масата. — Ще бъдат при проливите точно преди Средилетие.
— Това ни оставя три месеца за подготовка — каза Джеймс.
— Направи каквото трябва и ме уведоми за подробностите по този твой квегански план колкото може по-скоро — каза Патрик и стана. — Край на заседанието.
Херцог Джеймс махна на Ерик да отиде при него.
— Да, сър?
— Прати съобщение на онзи твой приятел и му кажи да се яви тук колкото може по-скоро. Трябва да ми свърши една работа.
— Слушам, сър.
След като Ерик излезе, Джеймс се обърна към Уилям.
— Време е да кажем на младия фон Даркмоор истината, струва ми се.
— Няма да му хареса — обади се Оуен Грейлок.
— Но ще изпълни заповедите — каза Уилям. — Той е най-добрият.
Джеймс се усмихна.
— Нали? Имаме късмет, че разполагаме с него. — После усмивката му помръкна. — Дано и някои други да извадят късмет като нас.
— Ако имаше друг начин… — почна Уилям.
Джеймс вдигна ръка.
— Убеден съм, че ще видим повече болка и разруха през следващата половин година, отколкото Кралството е познало в цялата си история. Но когато пушеците улегнат, все пак ще има едно кралство. И един свят. И онези, които все още ще живеят, ще бъдат най-щастливите.
— Надявам се и ние да сме между тях — каза Грейлок.
Джеймс отвърна с горчива нотка:
— Не разчитай на това, приятелю. Не разчитай.
И без повече приказки излезе.
— Пак? — възкликна Ру. — Защо?
— Защото трябва да ми закупиш още квеганско огнено масло.
— Но, ваша светлост — каза Ру и се размърда неловко пред херцога на Крондор. — Мога да пратя писмо на лорд Вазарий…
— Не. Трябва да отидеш лично.
Ру присви очи.
— Няма да ми кажете за какво е всичко това, нали?
— Каквото не знаеш, не могат да го изтръгнат от теб с изтезания, нали?
Отговорът не се хареса на Ру, но той все пак каза: