Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
перило за жици и детонатори. До този момент никой не се беше опитал да стреля по тях отгоре.
Замрялата подпора на камбаните беше също толкова плътно покрита с прах и паяжини, както и
когато Том се беше покатерил там преди две седмици.
Което оставяше единствено капака на върха на седмата стълба. Том застана там за около
минута, ослушвайки се за стъпване на ботуш или проскърцване на дърво. Усешаше студения
въздух, който проникваше от отворената камбанария, а тънките резени дневна светлина
проблясваха през дупките в дървото. Но нямаше мъртви точки, нищо не ги затъмняваше.
Използва върха на узито, за да открехне капака. Нищо не гръмна и нямаше припламване от
изстрел.
Първото, което видя в камбанарията, беше, че столът, на който беше седял с часове, лежеше
на една страна. До него на пода имаше намачкан на купчина спален чувал. Паднала с лицето
надолу книга до стола и бинокълът на Синди - „Никон 8x42“, който тя обичаше да ползва, когато
светлината започваше да си отива. По пода бяха пръснати най-различни вещи. Малък безпорядък
от смачкани чанти за обяд и свита на топка намаслена хартия почти покриваха никона на Синди.
Бутилката с вода и термосът бяха прекатурени. Въздухът миришеше на студена пилешка супа и
мокра юфка.
Изглежда, децата се бяха борили. И все пак, докато с Уелър се спускаха надолу от
камбанарията и излизаха от църквата, Том се чувстваше разтревожен. Нещо не беше наред, но
проклет да беше, ако знаеше точно какво.
- Не знам за това. - Уелър беше клекнал над осакатеното тяло на кучето на Чад.
Животното беше обезглавено, отрязаната глава лежеше в основата на стълбите като изоставена
топка. - Разрезът е чист и бих се обзаложил, че е бил и първият. Виж фонтана кръв! Но - той се
пресегна да обърне кучето - ако погледнеш тези разрези тук...
- Недей! - Том сграбчи китката на Уелър. - Може да е капан, слагат бомби в мъртви
кучета.
- Спокойно, Том! Не сме в Афганистан. - Уелър подчертано изгледа ръката си. - Нещо
против?
- Не. Просто... бъди внимателен! - Издишайки, Том принуди ръката си да пусне. Но
положението изобщо не му харесваше. Вратът му подскачаше. Изнервяше го това, че стояха на
открито, на голия хълм. Той и Уелър бяха статични мишени и буквално се молеха да ги
прихванат. - Има първи път за всичко.
- Няма да споря за това. - Уелър претърколи вкочане- ното тяло на кучето, после изсумтя.
- Погледни кръвта!
Червената локва беше малка: няколко лъжици.
- Не е достатъчно. - Том се обърна и огледа напръсканите камъни на стената на църквата.
- Значи тези са дошли първи, когато сърцето още е изпомпвало. Казваш, че първо са отрязали
главата, а после са осакатили тялото, след като кучето е било мъртво?
- Така предполагам. - Уелър задържа ръка над изсипани- те черва на кучето. - Студени.
Кръвта е много гъста. Каквото и да е станало тук, е станало преди време. Часове, може би. Също
както и с коня на Чад.
Подобно на кучето, коремът на кобилата беше разпран. Смазани органи бяха пръснати по
снега. Миризмата беше ужасна - гранясала смрад на изпражнения, от която в гърлото на Том се
надигна жлъчка. Черепът на коня беше разцепен на две надолу от темето в цепнатина, оформена
като от удар с брадва.
- Брадва или голямо мачете за първия удар, а после са могли спокойно да разкъсат
животното, след като е паднало. Но, Том... - Уелър посочи с пръст към врата на кучето. - Това е
чист разрез.
Том се взря в Уелър за цели десет секунди, преди да схване.
- Кучето е стояло неподвижно. Познавало е този, който го е направил.
- Или е изпълнявало команди, да. Или може някой да му е помогнал.
- За какво говориш?
- Погледни главата! Какво липсва? Нещо, което кучетo на Чад винаги носеше?
Погледът на Том се плъзна от оцъклените очи на кучето, през хлътналите полустиснати
клепачи, до оплезения син език.
- Намордникът! Чад винаги слагаше намордник на кучето си, когато отиваше на пост.
- Да. Мисля, че някой го е махнал и е дал на кучето нешо. Приспал го е, а после много
лесно е отсякъл главата му. Значи едно е сигурно: не може да е било Чъки. Кучето никога не би
стояло неподвижно и не би позволило да го приближат, а и са убили само този кон. Зашо да го
правят, освен ако не им е трябвал другият? Чъкитата не яздят.
- Освен ако вече някои не могат да го правят. - Том се замисли за това. - Знаеш ли какво