Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Нищо. - Думата „дом“ болеше в устата му. Зрението му потрепери и той се изправи
внезапно, ожулвайки коляно на магарето.
- Добре ли си? - попита Джаспър.
- Да. - С пулсиращо коляно той се втурна към вратата. - Не отваряй никой от тези
пожарогасители, докато не се върна, става ли?
- Не бих - каза Джаспър с наранената гордост на дете, което зяпа буркана с бисквити. -
Ами калиев хлорид? Нали знаеш? Пожарогасителите с химикали?
- Нямаше ли хлоридът да се превърне в хлор? И той няма ли да те убие доста бързо?
Видя как Джаспър го обмисля.
- О! Може би. - Хлапето направи физиономия. - Гадост!
- Да - каза Люк, докато се обръщаше да тръгне. - Реалността е гадна.
Отдели си време, докато се тътреше към къщата, за да отрепетира какво ще каже. Да създава
неприятности, беше специалитет на по-голямата му сестра. Докато родителите му стигнеха до
него, тя или ги беше изтощила, или на тях вече не им пукаше особено. Майка му веднъж беше
казала, че да се ядосваш на деца, е като да се тревожиш за изпуснат биберон - за първото дете
стерилизираш гадината, за второто избърсваш бибата в джинсите си. „А за третото оставяш
кучето да го оближе.“
Това му докара усмивка. Майка му винаги го хвалеше. Трябваше да каже това на Синди. Тя
идеше да го оцени. Беше много добра в разказването на истории, повечето от които бяха за
майка ѝ. На него му харесваше да слуша, защото тя успяваше да ги разкаже така, все едно бяха
приказки.
„Това би трябвало да правим. Да си разменяме истории и да печем меки бонбони. Като у
дома.“ Мисълта избута една буца в гърлото му. На стъпалата на къщата той погледна назад. Три
от кучетата все още се боричкаха, но четвъртото гледаше на изток, душеше могилата и
джафкаше. Сега, когато беше по-високо, Люк можеше лесно да види полетата отвъд конюшнята,
както и наблюдателните постове - черни петна върху далечния хълм.
„Трябва ни дом. - Той разгледа внимателно палатковия им град и хлапетата, заети със
задачите си, оранжевата свещ на големия огън. - Място, което да наречем наше.“
* * *
Къщата - двуетажна с тавански прозорци - беше тиха. Кухнята беше празна, въпреки че една
чаша, от която висеше конец от чай с черно-червено етикетче, стоеше на масата, а един стол
беше избутан назад. Въздухът миришеше на портокали. Може би Мели спеше? Вече несигурен,
той застана неподвижно за момент. Погледна към тавана и се ослуша за стъпки. Нищо не се
движеше горе. Знаеше, че Уелър спи на приземния етаж, но нямаше представа дали Мели
използвa и другите задни стаи.
Отвори уста да извика, после се поколеба. Заслуша се. Джафкането на кучето беше
приглушено, но той си помисли, че може би вече лаят две кучета. Една истински зловеща тръпка
внезапно погъделичка врата му като в деня, когато се промъкна в спалнята на родителите си и
започна да отваря чекмеджета, за да открие... е, неща.
Kaтo: „Татко чете тези? Те правят такива неща?“. Все очакваше баща му да изскочи от
килера. Със седмици, когато татко му обгръщаше с ръка майка му, Люк се изпотяваше.
Сега беше същото. Той беше някъде, където не му беше мястото, щеше да види нещо, което
не му беше работа да вижда, не и ако знаеше кое е добре...
От края на коридора дойде механично щракане. После още две.
Той се вкочани. След миг звуците отново прозвучаха: щрак. Пауза. Щрак-щрак-щрак. Пауза.
Щрак-щрак-щрак.
Сърцето на Люк пропусна удар. Може да не знаеше какво означава, но разбра какво беше.
Код.
92
Когато забеляза кръвта, Том накара Уелър да се издърпат от пътя, да се прикрият и да чакат.
Това беше срещу всички импулси, които крещяха, че трябва да отиде при Синди и Чад веднага.
Но беше същото, както и в бараката на Джед, когато бяха дошли ловците на глави. Така че
вместо това той и Уелър пълзяха бавно, свивайки се зад и под каквото оскьдно прикритие имаха.
Предната врата на църквата беше открехната - отворена покана, която те приеха. Уелър
оглеждаше ниско, докато той вдигна поглед към високото, защото всички забравяха да гледат
нагоре. Вътрешността на църквата беше силно засенчена, с тъмни ъгли, от които можеше да
изскочи всичко. Очите на Том обходиха каменния под и скамейките за опънати жици или шнур
на детонатор. Но нямаше нищо.
Кулата разполагаше със седем площадки, достъпни през стълби от ковано желязо, закрепени
към варовикови стени. Уелър поведе напред, като изследваше внимателно всяко стъпало и