Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Стъпките утихнаха и Уолт се подготви да чуе звънеца или почукване по вратата. В девет и половина вечерта бе късно за неканени гости и колкото повече се удължаваше паузата, толкова по-сигурен ставаше той, че на прага го чака една неуверена Фиона. Отблъсна стола си назад и бързо се насочи към входната врата, тъй като не искаше тя да се разколебае и да си тръгне. Отвори рязко и усети как очакванията му се сгромолясват, когато се озова срещу непозната жена.
— Кого търсите? — попита хладно той.
Жената изглеждаше около трийсетте и имаше уморен вид: с несресана кестенява коса, без грим, а по хрущяла на лявото й ухо се забелязваха седем празни дупчици за обеци.
— Шерифе? — Гласът й бе дрезгав, като на пушач.
— Да. Мога ли да ви помогна?
— Трябва да говоря с вас.
— Имам приемни часове. Ако не възразявате…
— Извън офиса — прекъсна го жената. — Една приятелка знаеше къде живеете. Съжалявам за безпокойството.
Той я покани с жест да влезе и й посочи дивана. Предложи й нещо за пиене с надеждата, че няма да приеме, а тя поиска кафе.
— Каквото и да е… И нескафе става.
Той използва пресата, за да направи две кафета, и й сервира в чаша със семейство Симпсън. Неговата беше с лого на застрахователната компания „Стейт Фарм“.
Беатрис се промъкна с дебнеща стъпка до краката на жената и въздъхна, за да е сигурна, че ще я забележат. Жената се наведе и погали кучето. Беа се настани удобно и опря муцуната си в края на дивана.
— Съжалявам — каза жената, — не е правилно да идвам тук. Но не бива да ме виждат в офиса ви, или поне не искам да ме забележат.
— Няма нужда да се извинявате.
— Става въпрос за мъжа… За мъртвия мъж.
Външно Уолт запази спокойствие, макар че го обзе страхотно вълнение.
— Мартел Гейл ли имате предвид?
— Мартел, да. Тогава не знаех фамилията му.
— Познавали сте го, така ли? — Уолт сръбна от горещото кафе, донякъде, за да запази безгрижния си вид.
— Шерифе, аз съм член на АН — Анонимните наркомани. Най-важното в цялата идея е анонимността, затова идването ми тук е абсолютно неправилно. Но щом видях статията във вестника… Когато пуснаха негова снимка — онази, футболната — се почувствах задължена да изляза на открито.
— Радвам се, че го направихте.
— Той посети нашата група миналия вторник вечерта. Тогава имаше лекция, така че не споделяхме много, но накрая остана на кафе и аз поговорих с него. При нас идват много гости и искаме да се чувстват комфортно.
Уолт се зачуди дали нейното дружелюбие не е имало нещо общо с хубавата външност на Мартел Гейл.
— Той се задържа известно време — продължи жената — и се поразговорихме. И макар че не го каза направо, мисля, че беше дошъл в Сън Вали за деветата стъпка…
— Знаете ли, запознат съм с програмите „Дванайсет стъпки“ — най-вече с тази на анонимните алкохолици — и, повярвайте ми, оценявам техния успех, но не съм наясно с конкретните стъпки.
— Бихте могли да я наречете изкупление — каза тя. — „Лично изкупуваме вината си пред тези хора, щом е възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.“ В общи линии това е шансът ни да се освободим от излишния товар и да разчистим пътя към пълното си възстановяване.
— Съзнавам, че се предполага анонимността да бъде запазена — рече Уолт, подбирайки внимателно думите. — Ала след като г-н Гейл е мъртъв, надявам се, че можем да пренебрегнем това и да ми кажете каквото знаете.
— Бих го направила, само че последната част от стъпката донякъде ми пречи. Няма как да знам кого може да нарани такава информация. Не е редно дори това, че съм дошла тук и говоря за тези неща, камо ли пък случайно да засегна някого с тези свои действия. Това трябва да бъде решено от самия наркотично пристрастен. Не смятам да играя ролята на висша сила.
— Да се върнем малко назад — предложи Уолт. Постара се в гласа му да не проличи никаква настойчивост. Бързо влезе в професионалния си образ, колкото и странно да му изглеждаше да го прави в собствената си къща. — Той е дошъл на сбирката ви. След края й двамата сте се срещнали. Ходихте ли някъде? Или всичко това се състоя на самата сбирка?