Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
И трите глави реагираха мигновено. Цербер се обърна и се впусна в спринт след тайнствения „певец“, зарязвайки Хелън и Орион. Хелън се опита да види кой ги беше спасил, но успя да различи само бледа сянка сред спаружените късове кост.
— Давай-давай-давай! — пришпори я обнадеждено Орион, като я обърна кръгом. Като я хвана за ръката и я стисна здраво, той затича към каменна стена, появила се в далечината. Хелън се съпротивляваше.
— Трябва да се върнем! Не можем да оставим…
— Не съсипвай една прекрасна геройска постъпка с твоя собствена лоша такава! — подвикна той, като я теглеше със себе си. — Не е нужно да надминаваш по храброст всички, нали знаеш.
— Не се опитвам да… — понечи да възрази Хелън, но нова поредица гневни излайвания от Цербер я накараха да размисли. Адската хрътка очевидно беше приключила с героя, напяващ йодлери, и отново беше по следите им. Беше време да млъкнат и да бягат.
Хелън и Орион хукнаха презглава към стената, хванати здраво за ръце, докато се насърчаваха взаимно да продължат. И двамата бяха изтощени. Хелън вече беше изгубила бройката на часовете, които бяха прекарали в Подземния свят, и на километрите, които бяха извървели за това неподдаващо се на изчисляване време. Устата й беше толкова пресъхнала, че венците я боляха, и усещаше краката си отекли и натъртени в ботушите. Орион хриптеше мъчително до нея, сякаш всяко дихание стържеше дробовете му като с шкурка.
Когато погледна надолу към ръката на Орион, с пръсти, здраво преплетени с нейните, Хелън видя как гривната на китката му започва да сияе. С всяка крачка по-близо до стената, подобното на златиста мъгла сияние от гривната се усилваше, докато заблестя около тялото на Орион в ореол от златиста светлина. Хелън откъсна очи от осветеното тяло на Орион, за да види как сияеща пукнатина се оформи между тъмните камъни на стената пред тях.
— Не се бой! Просто продължавай да бягаш — изкрещя той, докато тичаха към стената така, сякаш всеки миг щяха да се блъснат в нея.
Тя чу шляпащия звук от едри лапи да ги настига, докато адската хрътка скъсяваше разстоянието. Земята се разтресе, а въздухът стана горещ и влажен, докато Цербер буквално дишаше във врата на Хелън.
Скалите не се разделиха. Не се отдръпнаха успокояващо встрани, за да дадат път на Хелън и Орион. Вкопчена здраво в ръката на Орион, Хелън се хвърли напред без колебание.
Скочиха през солидната стена, устремиха се през пропаст от празен въздух, и се удариха в нещо, което изглежда бе друга стена. Хелън чу отвратително хрущене, когато слепоочието й се удари в твърдата повърхност. Неспособна да си поеме дъх, Хелън зачака да се хлъзне по стената и да падне на земята, но това така и не стана. Отне й един миг да осъзнае, че гравитацията се беше извъртяла на сто и осемдесет градуса, и че тя вече беше на земята. Лежеше върху леденостуден под на много студено и много тъмно място.
— Хелън? — Разтревоженият глас на Орион се разпиля на късчета в тъмнината и отекна по многобройните отделни проходи.
Тя се опита да му отговори, но от устата й излезе единствено хриптящ звук. Когато се опита да вдигне глава, леко й се повдигна. В стомаха й нямаше нищо, което да повърне.
— О, не — чу тя как промълви Орион, докато се тътреше към нея в тъмното. Чу щракащ, стържещ звук, последван от яркооранжев пламък, когато той включи запалка. Беше принудена да затвори очи: знаеше, че иначе със сигурност ще повърне. — О, Хелън, главата ти…
— С-студено — успя да изстене тя, и наистина усещаше студ. Беше дори по-студено, отколкото в спалнята й, а тя не можеше да се повдигне от това студено място. Присви пръстите си и те изглежда можеха да се движат, но по някаква причина ръцете й отказваха да помръднат.
— Знам, Хелън, знам. — Той обикаляше трескаво около нея, но говореше с утешителен шепот, сякаш се опитваше да успокои дете или ранено животно. — Удари си главата доста лошо и още сме на портала — на ничия земя. Не можеш да се изцелиш сама, освен ако не те преместя, ясно?
— ’сно — успя да изхленчи тя. Започваше да обезумява от страх, че крайниците й не реагираха както трябва.
Почувства как Орион подпъхна ръце под проснатото й тяло, усети го как се напряга за един кратък миг, а после почувства как цели лъчи от болка се стрелват от слепоочието към пръстите на краката й.
Орион й шепнеше, докато я изнасяше от студеното място и я внасяше на друго, малко по-топло, но Хелън нямаше представа какво казва той. Беше твърде заета да се опитва да не повърне. Целият свят се накланяше и въртеше, и тя отчаяно копнееше разтърсващите стъпки на Орион да спрат. Всеки път, щом той стъпеше на земята, тя имаше чувството, че стъпва върху главата й. Най-после той се наведе, като я държеше на скута си, и тя чу отново щракването на запалката му.