За подмяна
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За подмяна». Краткое содержание книги:
И точно по време на първата пауза в разговора ме осени и първото просветление. В онзи момент гледах неопределено в посока на Суедж, наблюдавайки я как дояжда с апетит своя бургер, как дъвче мощно и как стрелка с очи хората край нас.
И тогава си помислих: а дали тя не е ключът?
Гигантът със сините светлинки сигурно беше част от екипа, убил Мал и отвлякъл резервните. Но когато се бях върнал в жилището на Мал, вместо да бъда пречукан там и на място, той бе спрял изгарящия от желание да го стори плъшок. Изглежда, се бе досещал, че ще се опитам да отмъстя за Мал, и вероятно пак той ме бе задържал в Ню Ричмънд чрез номера със скриването на тялото. Можех да измисля само една възможна причина този човек да иска още да съм жив и в града: все още притежавах нещо, което е бил изпратен да намери, и можеше да го намери само чрез мен.
Той разполагаше с всички резервни, с едно изключение.
— Мой ред е да поръчам — заяви Ниърли, допивайки последната глътка вино в чашата си. — Но най-напред ще отскоча до тоалетната. — Тя ми намигна — жест, който непонятно как задейства по-голямата част от лицето ѝ и горната половина на тялото ѝ. Разбрах, че причината за ставането ѝ е не толкова физиологична, колкото фармацевтична. Проследих я да се отправя към дамската тоалетна и видях, че привлича одобрителните погледи на мъжете. Тя бе живото доказателство, че да си слаба от главата до краката не означава да си по-малко женствена. Междувременно мозъкът ми продължаваше да щрака. За пръв път от няколко дни бях съвсем буден.
Суедж беше важна: не знам дали сама за себе си, или като допълнение към комплекта резервни. Ако беше последното, тогава Нанюн едва ли би свършила така ужасно. Изведнъж повярвах, че онзи, който бе изпратил Сините лампички по следите ни, се интересува основно от Суедж и че сега просто изчаква да го заведа при нея. Криейки я от другите, аз, без да знам, бях постъпил правилно, но разбирах обяснението едва сега. Всъщност всичките ми добри ходове по правило са плод на случайността.
Така, значеше ли това, че той е изпратен от „СейфтиНет“? Не задължително. Някак не можех да повярвам, че една корпорация ще позволи на свой служител да върши работата си по този начин. Губеха ми се още три отговора:
1) В деня, когато избягахме от Фермата, бяха дошли за Джени. Като се вземеха предвид планираните операции, нейната близначка сигурно е била на смъртно легло. Как така сега фокусът се преместваше върху Суедж?
2) Какъв беше проблемът между Сините светлинки и Виналди? Откъде тази неприязън на „СейфтиНет“ към мафиота?
3) Отсечената глава на Нанюн и откраднатият архив на Мал сочеха към Сините светлинки или неговите съобщници като извършители на злодейските убийства с обезобразявания на лицето. Натам сочеше и връзката с Виналди. Защо в такъв случай полицията на Ню Ричмънд бе засекретила работните досиета? Сините светлинки не беше полицай — готов бях да се обзаложа, че това е невъзможно, — но защо тогава се радваше на такава закрила от страна на полицията? Убиецът, когото бях пречукал пред апартамента на Мал, не беше облечен с рапърско яке и бях сигурен, че и Сините светлинки също няма такова. Но това означаваше, че те или са наемни убийци, доведени отвън, или някой е положил сериозни усилия да изглеждат така.
Добър анализ дотук, но с нищо не ми помагаше. Освен да ме кара да чувствам, че напипвам нещо, а това ме правеше незадоволен и неспокоен. Лошото в теорията за Суедж като ключова фигура бе, че тя слагаше черта на останалите резервни. На всичко отгоре с нищо не ми помагаше да разбера каква точно е работата и как да ги намеря. От мозайката липсваше поне още едно голямо парче и докато не разберях как изглежда то, нито можех да тръгна да търся резервните, нито да се погрижа за безопасността на Суедж. Казано накратко, нищо не можех да направя.