За подмяна

Той, изглежда, забеляза присъствието ми чак сега и доволно се засмя.

— Ха, и Джек бил тук — зарадва се убиецът, отклонявайки само за миг пистолета си настрани, за да убие още един от гардовете на Виналди. — Каква щастлива случайност. Има хора, които доста са ти ядосани. Двамата с теб трябва да си поговорим.

Бях на противоположно мнение, така че се хвърлих към масата, прекатурих я и съборих пистолета си, който се плъзна към стената. Джони вече бе възвърнал хладнокръвието си и посягаше към своя пистолет, но всичко това се развиваше отчайващо бавно.

За наше щастие вратата с трясък се отвори и през нея нахлуха петима от бандитите на Виналди — същите, които бяха дошли за мен в бара на Хауи. Мъжът акробатично скочи встрани и аз отново чух познатото ми изшумоляване — нещо като паяци, ходещи по изсъхнали листа. Миг по късно чувах вече само пукотевицата на кръстосания огън, защото всички намиращи се в стаята започнаха да стрелят безразборно един срещу друг. Шмугнах се зад дивана, за да прибера пистолета си от пода.

Никога не съм си падал по затворените помещения и тесните места. Обърнах се и стрелях право в огледалната стена.

Резултатът нямаше нищо общо с разбитите витрини на бара на Хауи. Онова там беше обикновено стъкло. Това тук имаше вградена в него електроника, така че се напука с протяжен писък. Миг по-късно огромно парче се отчупи и се стовари в залата, отваряйки дупка към запотените танцьори.

Сграбчих преобърнатата маса, вдигнах я и бързо се отправих навън под нейно прикритие, плъзгайки я към дупката в стъклото. Всички около мен изглеждаха заети с това да се убиват взаимно. Виналди беше коленичил до стената зад тялото на един от убитите гардове и стреляше в мелето при вратата.

„И все пак ще те убия“ — обещах си аз и скочих през стената в тълпата от другата страна. Никой от танцьорите не бе разбрал за случилото се, защото тътенът на музиката и ревът на проблясващите по мониторите текстове бяха заглушили стрелбата. Пробих си път, изхвръкнах запъхтян на улицата и хукнах към асансьорите.