За подмяна
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За подмяна». Краткое содержание книги:
Междините се затваряха.
Така и не разбрах каква част от случилото се беше идея на Ратчет, дали самият той не е бил променен преди години, когато е бил в Междината, или сам е сключил някаква сделка с децата още тогава, но вярвах, че ако някога някой отново поеме юздите на Ню Ричмънд, жителите му ще се почувстват много по-зле, отколкото сега, когато един малък чип се трудеше съвестно някъде дълбоко в него. Понякога е хубаво да приемеш подарък и Ратчет беше именно такова нещо. Ако трябва да избирам между някакъв неизвестен тип и Ратчет, бих предпочел да оставя съдбата си в неговите „ръце“.
Всъщност времето ще покаже кое е правилното. Винаги е така.
Ниърли още си позволява да ме удря, но сега го прави с усмивка. Преди две нощи се озовахме на брега в полунощ, пълни с вино и душевен покой.
— Добрее — проговори тя, облегната на мен така, че усещах меката кожа на рамото ѝ върху бузата си. — И какво ще правим сега?
Целунах я леко по устата и уж невинно я прегърнах през гърба.
— Това е прекрасно — усмихна се тя с лукавата си котешка усмивка, — но сигурен ли си, че можеш да си го позволиш?
— Честно ще ти кажа, че нямам кредитна карта — признах си аз.
— Как така нямаш? — престорено нацупи устни тя.
— Взеха ми я.
Тя ме погледна за момент.
— Ще приема налични.
— Каквото имам, твое е.
Тя въздъхна и обърна поглед нагоре, после се съгласи.
— Ами добре. — Обърна се към мен, обхвана ме през раменете и доближи лицето си плътно до моето: — Ще го направя, за да проведа едно малко изследване на някои интересни индивиди.
— Надеждата е вечна, така ли? — попитах я.
— Аз не искам повече.
Преди седмица Ниърли ми донесе стара книга, купена от антикварна книжарница в Сейнт Огъстин. В нея се разказва за растенията и от страниците ѝ можеш да научиш как се казват и откъде са донесени. Чета я съвестно и се опитвам да запомня имената. Когато излезем сред природата, винаги се оглеждам дали няма да намеря някое познато цвете.
И когато успея, го кръщавам посвоему — на Хена, на Ниърли и… на мое име.