Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Донякъде. — Мадлен се замисли. — Колко пари ти трябват?
— Безброй.
— Безброй. Колко точно?
— Един милион франка. Най-малко.
— Но това не е толкова много.
— И Изабел каза така. — Корин отново се засмя.
Мадлен се изпълни с решителност.
— Аз имам един милион франка. Разбира се, не в брой, но не е проблем да изтегля.
— Радвам се за теб — отвърна леко раздразнено Корин.
Мадлен отметна глава назад.
— Престани, Корин! Както каза и ти, аз съм богата жена. Учудвам се, че при състоянието, в което се намираш, не си се обърнал към мен. Мислех, че сме приятели.
Корин я погледна и поклати глава.
— Искаш да кажеш, че ще ми дадеш за дълго един милион? Разбира се, без лихва. И без ни най-малък шанс в следващите пет години да ти върна и пукнат франк.
— Защо не? Ако алтернативата е да продадете „Ринкинкин“. За теб това може и да не е толкова лошо, но помисли за майка си и за Матилд. Те никога не са живели другаде.
— Ще им се наложи. — Корин помълча малко. — Знаеш ли — рече накрая той. — Честно казано, никога не съм си мислил за теб като за човек, който може да ми даде пари. Някак си не ми се струва редно да взема пари от теб.
„Да не би да се страхуваш, че ще поискам нещо в замяна?“, за малко да попита Мадден, но се овладя.
— Помисли — каза вместо това тя, а Корин, който все още изглеждаше объркан, отговори:
— Ще помисля.
Изабел внимателно избираше дрехите си за вечеря. Тя знаеше, че Мадлен Клерисо ще присъства, и искаше да изглежда особено добре.
Миналата нощ, след неприятния разговор за окаяното финансово състояние на имението, тя беше твърде пияна, за да говори с Корин за Фритьоф. Бяха изпразнили заедно с Матилд и госпожа Сесил още две бутилки червено вино, което, прибавено към портокаловия ликьор за аперитив и виното, сервирано с яденето, беше достатъчно, за да върже езика на Изабел.
„3’аеш ли к’уо? У дома си и’ам един мъж“, щеше да е единственото, което да може да произнесе.
И понеже и той не беше съвсем трезвен — макар все още да говореше ясно, — вероятно нищо нямаше да разбере.
Все пак не бяха чак толкова пияни, че да не могат да спят заедно, и Изабел, след като се отпусна щастлива и омаломощена в ръцете му, попита:
— Може ли да стане още по-хубаво?
Вместо отговор Корин само се изсмя сънено и пияно. В смеха му покрай нежността се прокрадваше и нотка самодоволство, която отново напомни на Изабел думите на Мадлен Клерисо. „Креватно зайче“…
Но преди да му заговори за това, умората, този път подсилена от прекомерното количество изпит алкохол, я надви и тя заспа.
Сутринта Корин, както винаги, се беше измъкнал рано и когато Изабел се събуди, слънцето се беше издигнало високо в небето. Пастис, бялата котка, доволно се протягаше в краката й.
Изабел си взе душ — леденостуден, за да пропъди махмурлука — и твърдо реши да проведе днес дълго отлагания разговор с Корин. Не само щеше да му признае, че в Хамбург има съпруг, но трябваше и да си изясни какво ще стане с тях двамата. Дали за него беше само „креватно зайче“, както твърдеше Мадлен.
Поршето й пристигна в ранния следобед в двора, точно когато Изабел беше решила да пресрещне Корин до оборите. Той работеше до това време на деня, но се стараеше всеки следобед по едно и също време да излезе да поязди със Сомбре. Вече няколко пъти се беше опитвал да я накара пак да се качи на кроткия Селери и да поязди с него, но Изабел все казваше, че се срамува от коня, задето се е държала толкова глупаво. Освен това още я наболяваше ръката. Междувременно беше успяла да раздвижи пръстите си и вече изпитваше болка само когато забравеше за нараняването и направеше някое по-рязко движение.
Този следобед Изабел твърдо беше решила да изненада Корин, като излезе да поязди с него. Мислеше, когато навлязат в местността, да пристъпи към въпроса съвсем директно. Беше си измислила няколко изречения като: „Между другото, скоро трябва да си тръгвам. В Хамбург ми предстои развод и за съжаление няма как да стане без мен. Но ако нямаш нищо против, после пак ще се върна…“
Не изглеждаше никак сложно.
Щом видя обаче черното порше на Мадлен, отново я обзе несигурност. Знаеше, че гостенката е оставила тук собствения си кон и че всяка събота яздят с Корин, но нещо й подсказваше, че днес случаят не е такъв. Мадлен изскочи от колата си, висока и гъвкава, и тръгна право към конюшните. Изабел се отказа да ги придружи. Ако яздеха тримата, определено нямаше да е удобно да съобщава на любимия си за своя съпруг.