Познай кой се върна

Диджеят пусна новата песен на „Уайт Страйпс“ и всички скочиха да танцуват. Една слаба бяла ръка хвана Хана за лакътя. Мона разбута тълпата и я прегърна силно.

— Харесва ли ти? — извика Мона иззад безизразната си маска, която наподобяваше Ханиния шедьовър на „Диор“.

— Естествено — Хана се плесна по бедрото. — Направо се влюбих в хазартните маси. Някой спечели ли нещо?

— Печелят прекрасна вечер с прекрасно момиче — с теб, Хана! — извика Спенсър, изниквайки зад тях. Мона хвана и нея за ръката и трите заподскачаха от радост. Със своята черна сатенена трапецовидна рокля и сладки обувчици със заоблен връх, Спенсър приличаше на руса Одри Хепбърн. Когато Спенсър прегърна Мона през раменете, сърцето на Хана подскочи. Не че искаше да благодари за нещо на А., но неговите съобщения бяха накарали Мона да приеме бившите приятелки на Хана. Предишния ден в един от промеждутъците на тяхната игра с напиване „Манди Мур“, Мона беше казала на Хана: „Знаеш ли, Спенсър е много готина. Мисля, че можем да я допуснем в нашия кръг.“ Хана беше чакала векове да чуе Мона да каже нещо такова.

— Изглеждаш страхотно — прошепна някой в ухото на Хана. Зад нея стоеше едно момче, облечено с прилепнали панталони на тънки райета, бяла риза с дълги ръкави, подходящ елек на тънки райета и маска на птица с дълга човка. Под нея се подаваше издайническата платиненоруса коса на Лукас. Когато той протегна ръка и потупа нейната, Хана усети как сърцето й започва да бие лудо. Тя задържа ръката му за миг, стисна я и я пусна преди някой да ги види. — Купонът е страхотен! — каза Лукас.

— Благодаря, нищо особено не е — обади се Мона. После сбута Хана. — Въпреки че не знам, Хан. Смяташ ли, че това ужасно нещо, което Лукас е сложил на главата си, може да се счита за маска?

Хана погледна към Мона с желанието да види лицето й под маската, но приятелката й погледна над рамото на Лукас, като се престори, че е заинтригувана от нещо, което става на масата за блек джек.

— Хана, може ли да поговорим за малко? — попита Лукас. — Насаме?

Мона говореше с един от сервитьорите.

— Ами, добре — смотолеви Хана.

Лукас я заведе на едно уединено местенце и свали маската си. Хана се опита да успокои торнадото от нерви, което бушуваше в стомаха й, като избягваше да гледа розовите, подканящи към целувка устни на Лукас.

— Мога ли да сваля и твоята? — попита той.

Хана се огледа, за да се убеди, че наистина са сами и че никой няма да види оголеното й, белязано лице, след което му позволи да й свали маската. Лукас я целуна нежно по белезите.