Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Аз преброих седем — каза един от пинкуотърците. — Може и да са повече.
— Деца има ли? — попита Еймъс.
— Не видях.
— Може би трябва да погледнем пак — рече Еймъс и надникна през вратата. Пракс затаи дъх, очаквайки да види как главата на мъжа се пръсва под дъжд от куршуми, но механикът вече се отдръпваше, когато отекнаха първите изстрели.
— Какво имаме насреща си? — попита Холдън.
— Повече от седем са — докладва Еймъс. — Използват мястото като стратегическа теснина, но тоя пич е прав. Или не си разбират от работата, или там вътре има нещо, което не могат да изоставят.
— Значи или са паникьосани аматьори, или охраняват нещо ценно — заключи Холдън.
Метален цилиндър с големината на юмрук се изтърколи с дрънчене през портала. Еймъс вдигна небрежно гранатата и я метна обратно. Детонацията озари стаята, а гърмът бе по-силен от всичко, което Пракс бе чувал някога. Звънтенето в ушите му се удвои.
— Може да е и двете — извика невъзмутимо Еймъс, сякаш от много далеч.
В съседната стая нещо се строши. Хора закрещяха. Пракс си представи техници като онези в предишната стая, разкъсани от шрапнелите на собствената си граната.
Един от пинкуотърците се подаде да надникне през димната пелена. Затрака автомат и той се дръпна, притиснал ръце към корема си. Измежду пръстите му се стичаше кръв. Уендъл се промуши покрай Пракс и коленичи до падналия войник.
— Съжалявам, сър — каза пинкуотърецът. — Станах небрежен. Оставете ме тук и ще пазя тила, колкото дълго мога.
— Капитан Холдън — каза Уендъл. — Ако ще правим нещо, добре е да го правим бързо.
Писъците в другата стая се усилиха. Някой ревеше нечовешки. Пракс се зачуди дали там няма някакъв добитък. Ревът звучеше почти като на ранен бик. Той се пребори с желанието да затисне ушите си с ръце. Ставаше нещо шумно. Холдън кимна.
— Еймъс. Размекни ги и да влизаме.
— Слушам, капитане — каза Еймъс и остави пушката. Откачи две от гранатите си, дръпна розовите пластмасови щифтове, метна ги през портала и грабна пак оръжието. Двойният взрив беше по-глух от първия. Още преди ехото да заглъхне, Еймъс, Холдън, Уендъл и единственият оцелял войник се втурнаха през портала, като стреляха.
Пракс се поколеба. Беше невъоръжен. Врагът се намираше току зад прага. Можеше да остане тук и да се погрижи за ранения. Но пред очите му непрекъснато беше неподвижното тяло на Катоа. Мъртвото момче се намираше на не повече от сто метра оттук. А Мей…
Привел глава, Пракс хукна през портала. Холдън и Уендъл бяха от дясната му страна, Еймъс и другият войник от лявата. И четиримата бяха приклекнали, с готови за стрелба оръжия. Димът залютя в очите и ноздрите на Пракс. Рециклаторите виеха протестиращо, докато се мъчеха да прочистят въздуха.
— Хм — изсумтя Еймъс, — ама че странна работа.
Стаята беше на две нива: горното представляваше пътека покрай стената, широка метър и половина, а подът се намираше на два метра под нея. От долното ниво излизаше широк проход на десет часа, а на горното имаше отворена врата на един часа. В ямата под тях бе пълен хаос. Стените бяха просмукани с кръв, която бе опръскала чак тавана. На пода лежаха трупове. От кръвта се издигаше рядка пара.
Хората бяха използвали оборудването като прикритие. Пракс позна една микроцентрофуга, почти избита от държача си. Сред касапницата блестяха парчета лед, дебели по два-три сантиметра. Една азотна вана беше килната настрани и аларменият индикатор показваше, че е блокирала; тежка машина за белтъчен анализ — поне двеста кила — лежеше под невероятен ъгъл като захвърлена детска играчка.
— Що за боеприпаси носите, по дяволите? — попита Уендъл с изумление в гласа си. От широкия проход на десет часа долитаха писъци и звуци на стрелба.
— Не мисля, че това е наша работа — поклати глава Холдън. — Хайде. На бегом.
Скочиха долу в ямата. В нея лежаха останките от строшен стъклен куб като онзи, който бяха видели. Подът беше хлъзгав от кръв. В ъгъла се търкаляше ръка, все още стискаща пистолет. Пракс извърна поглед. Мей беше тук. Не биваше да губи самообладание. Не биваше да му прилошава.
Продължи напред.
Холдън и Еймъс водеха групата към звуците от битката. Пракс подтичваше зад тях. Когато се опита да изостане и да пропусне пред себе си Уендъл и колегата му, пинкуотърците деликатно го побутнаха напред. Пракс осъзна, че те пазят тила. В случай че някой дойде изотзад. Би трябвало да се сети.