Обещанието на краля вещер

— Приятелката ти беше мъртва много преди да изпратя огненото кълбо — отвърна мрачният елф. — Ако не го бях направил, двамата с командир Елъри щяхме да имаме същата съдба.

— Няма откъде да го знаеш!

Джарлаксъл сви рамене, сякаш нямаше значение.

— Спасих себе си и командир Елъри. Не можех да спася приятелката ти, нито пък ти, във всеки случай.

— Изчадия на Зенги — отбеляза Мариаброн, приближавайки се към останалите. — Може да има още наоколо. Нямаме време за тези глупости.

Ентрери погледна към рейнджъра, после към Джарлаксъл, който му кимна да пусне полуелфката. Той го направи, отправяйки й един последен заплашително предупредителен поглед.

Калихай се задави леко и отстъпи назад, но бързо се възстанови. Скочи от пейката на фургона и отиде при ранената си спътница. Мариаброн я пусна да мине, но погледна към останалите и поклати глава.

— Имам някои магии — обади се джуджето свещеник.

Мариаброн се дръпна от коня, оставяйки жената с ранената й приятелка.

— Тогава ги използвай — каза на джуджето. — Но се съмнявам, че ще помогнат. Пълна е с отрова, а падането е счупило гръбнака й.

Джуджето кимна мрачно и мина покрай него.

Сграбчи по-дребничката Калихай, която ридаеше неконтролируемо и изглеждаше сякаш ще се стопи в земята до коня.

— Парисъс — шепнеше тя отново и отново.

— Торба проклятия! Това трябваше да е тя — промърмори Атрогейт.

— Най-малкото — допълни Джарлаксъл.

Звукът от приближаващ се кон ги накара да се обърнат и да погледнат Елъри.

— Мариаброн с мен — нареди командирът. — Ще се върнем, за да видим какво можем да спасим. Трябва да си върна брадвата, и имаме още един кон, който тича свободно. Няма да го изоставя. — Тя погледна към ранената жена, докато Праткъс и Калихай я сваляха внимателно от коня. — Ами тя?

— Не — отвърна Мариаброн, а гласът му беше тих и изпълнен с уважение.

— Тогава я сложете във фургона и го подкарайте — нареди Елъри.

Безчувственият й тон предизвика усмивка у Ентрери. Можеше да види, че е развълнувана под спокойната фасада.

— Аз съм Кантан — чу да казва на Джарлаксъл мършавият мъж. — Станах свидетел на експлозията. Много впечатляващо. Не знаех, че се интересуваш от Изкуството.

— Аз съм мрачен елф с много таланти.

Кантан се поклони и изглеждаше впечатлен.

— И много предмети — не се сдържа да добави Ентрери.

Джарлаксъл докосна ръба на широкополата си шапка и се усмихна.

Ентрери обаче не отвърна на усмивката, защото бе забелязал погледа на Калихай. Видя ясна заплаха в синьо-сивите й очи. Да, тя то обвиняваше за падането на приятелката си.

— Хайде, тъпаци, натоварете тоз фургон! — изрева Атрогейт, щом Мариаброн и Елъри потеглиха. — Побързайте преди Зенги да нападне с дракон! Буахахаха!