Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Тя стоеше, впила поглед в очите му, момчето я дърпаше за ръката.
— Ентала!
Искаше да ѝ кресне, че трябва да бягат, но подновената връзка не оставяше място за още забранени действия. Емерен го погледна за последно, все така объркана, после взе детето на ръце и избяга от стаята. Зави наляво, а не към стълбите.
Връзката го стисна като гигантски юмрук и го принуди да се изправи. Заповедта беше ясна и безапелационна: „Помогни ѝ!“
Той хукна към стълбите, слезе на бегом във фоайето и завари жената да се бие на живот и смърт с един от белоплащите пазачи. Високи пламъци облизваха стените на фоайето, гъст черен дим висеше под тавана. Жената нападна противника си свирепо, омазаната ѝ с кръв уста се разтегна като на побесняло куче, но мъжът беше опитен воин и парира всичките ѝ удари с бързи движения на сабята си. Имаше нещо познато в него — висок чернокож мъж с посребряла коса и изпитото обветрено лице на ветеран. Щом видя Френтис, мъжът се намръщи, отскочи настрани да избегне поредния удар на жената и се хвърли към стълбите.
Френтис блокира сабята и замахна към очите му, но мъжът беше бърз и лесно избегна острието на кинжала му, после взе две стъпала с един скок и се обърна с лице към тях. Срещна за миг погледа на Френтис, в очите му горяха отчаяние и ярост, явно не можеше да реши дали да остане тук и да се бие, или да продължи към горния етаж и да провери какво се е случило с жената и детето.
„Добре са“ — искаше да му каже Френтис, но не би могъл, разбира се, защото връзката не го позволяваше.
Обърна се, чул вик, и видя жената да се бие с други двама пазачи, събрали смелост да минат през пламъците, които вече облизваха отворената врата. Пазачът с посребрялата коса съзря шанс за победа и нападна Френтис. Той се извъртя навреме, но острието на сабята сряза черната му памучна риза и остави плитка рана на гърба му.
Френтис изрита пазача в гърдите, ботушът му уцели нагръдника и събори мъжа на стъпалата. Нямаше време да го довърши, защото жената го викаше. Тя отстъпи няколко крачки назад, а Френтис зае освободената позиция, парирайки в движение атаките на двамата противници. Жената прибра меча си в ножницата и вдигна юмруци към най-близката стена. Изкрещя и пламъци изригнаха от ръцете ѝ, две плътни колони от бушуващ огън, които удариха стената и я сринаха сред облак от жар. Пламъците по ръцете ѝ угаснаха и тя политна, кръв течеше на ручейчета от носа, ушите, очите и устата ѝ.
Френтис я прихвана, преди да е паднала, метна я на рамо, парира един последен удар от пазачите и хукна към обгорената дупка в стената.
В градината цареше хаос, пазачи тичаха насам-натам сред вихрещия се дим. Френтис хукна към задната страна на къщата, към конюшните, като се надяваше да не зърне Емерен и детето, защото знаеше какво ще бъде принуден да направи. Конюшните бяха пълни с пазачи и прислуга, които се опитваха да спасят конете от пожара. Погледът на Френтис попадна върху едър жребец, който хвърляше къчове, докато едно конярче се опитваше да го изведе от опасната зона. Френтис повали момчето с удар по главата, улови юздите на коня, преметна жената на гърба му и скочи на седлото зад нея. Конят препусна моментално, далеч от бушуващия пожар.
След няколко удара на сърцето излязоха от димния покров и препуснаха диво на запад. Къщата зад тях пламтеше като факла.
Втора част
Точният произход на хората, съставляващи масовата миграция към Северните предели, известна в наше време като нашествието на Ледената орда, остава загадка. Езикът и обичаите им били напълно непознати както за поданиците на Кралството, така и за воините еорил и сеорда, които се противопоставили на тяхното нашествие. По-голямата част от Ордата намерила смъртта си в последвалите кланета и едва шепа успели да се върнат в ледовете. По тази причина изследователите нямат други източници на информация относно културата и обществения им строй освен малкото, което могат да научат от очевидци, а тези разкази неизбежно са изкривени от предразсъдъци и преливат от всякакви измислици за Мрачни умения и бойни зверове с чудовищни размери. Малкото, което знаем от наличните сведения, показва, че Ордата е демонстрирала безмилостна жестокост към всички чужденци, мъже, жени и деца, както и че е упражнявала необичайно силен контрол върху своите животни, много от които участвали в битките наравно с хората.