Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Великолепна е, нали? — каза жената. — Пътищата им не струват и конска фъшкия, но виж, градове могат да строят.
Алпира представляваше голяма квадратна решетка, полазена от безчет къщи и кули, всичко това зад гигантски наклонени стени, дебели петдесет стъпки. Френтис сигурно би занемял при тази изключителна гледка, но в мислите му нямаше място за друго освен за извършените убийства. Работникът в чифлика ги беше наближил с широка усмивка на лице, зарязал бе плуга си, сметнал, че са пътници, които искат да ги упъти. Френтис му преряза гърлото с един удар, после двамата с жената стояха и го гледаха как се дави в собствената си кръв.
— Виж там — казваше жената и сочеше. — Куполът на императорския дворец. — Под лъчите на следобедното слънце куполът грееше, сякаш обхванат от бели пламъци. — Целият е посребрен. Чудя се как ли ще изглежда, като се подпали.
Направиха си бивак на един хълм, седяха и зяпаха града под смрачаващото се небе — истински спектакъл от светлинки, които превърнаха имперската столица в гигантска и неестествено симетрична паяжина.
Жената извади от раницата импрегниран пергамент, разви го да хвърли поглед на имената, после го метна в огъня, където той бързо почерня и се сгърчи.
— Още не си проумял защо го правим, нали? — попита тя. — От какво е продиктувана мисията ни?
Френтис мълчеше, загледан в догарящия пергамент.
— Знаеш ли какво е гадателство? — настоя тя.
Не му се говореше с нея, но истината бе, че искаше да знае защо го е накарала да пролее толкова кръв. Ако откриеше някакъв смисъл в стореното, може би спомените нямаше да го преследват с такова ожесточение.
— Веднъж чух един брат да говори за това — каза той. — Брат Кейнис, той знае много неща.
— Аха. И какво каза начетеният брат Кейнис за гадателството?
— Че идва от Мрачното и е начин да се погледне в бъдещето.
— Доста точно казано. Това изкуство се среща много рядко и невинаги дава надеждни резултати. Съветът от векове претърсва империята и земите отвъд нея за хора, които притежават този талант. Прави го с една-единствена цел — да разбере какво ще стане, когато най-сетне успеем да завладеем тази земя. Нашият списък е резултат от десетилетия на гадателство, повечето изтръгнато с изтезания. Всяко от имената в списъка се е появявало нееднократно във виденията на гадателите. Съдията от Улпена е щял да събере флотилия от въоръжени търговски кораби, които да нападат продоволствените ни маршрути. Чиновникът е щял да се превърне в отличен стратег в морските битки и да се увенчае с велика победа. Курвата в таверната щяла да открие, че има талант за стрелба с лък, и да се превърне в легенда, прострелвайки нашия адмирал на палубата на флагманския му кораб. Предполагам, че и сам можеш да се досетиш за останалото. Нашият списък беше списък с герои, любими. Отстранявайки ги от картинката, ние подсигуряваме успеха и величието на Воларианската империя.
Звукът, който се надигна от гърдите му, беше толкова необичаен за Френтис, че от него го заболя гърлото. Нещо като смях или стържеща кашлица по-скоро, която накара жената да присвие очи.
— Нещо смешно ли казах, любов моя?
Гневът ѝ го разсмя още повече, смях, с който той едва не се задави, когато жената стегна рязко връзката и се наведе напред, свила юмруци.
— Мразя да ми се присмиват. Видя ме как пих от кръвта на последния, който дръзна да ми се присмее. Не забравяй на какво съм способна.
Френтис с изненада установи, че може да говори.
— Няма да го направиш — изграчи той. — Достатъчно луда и извратена си, да, но си влюбена в мен.
Тя застина, стиснала юмруци и зъби.
— Май знаеш за жестокостта повече, отколкото смятах. — Полегна бавно, подпряна на лакът, и отпусна юмруците си. — Попитах кое е толкова смешно.
Този път връзката не просто му позволи да говори, а го принуди.
— В тази империя живеят милиони — каза той. — И то без да броим робите. Не, говоря за свободните хора, които нямат чет. Янус изпрати тук най-голямата и силна армия, която Кралството е събирало някога, и едва удържахме три града за няколко месеца. Наистина ли вярваш, че само защото сме убили хората от твоя списък, империята вече е узряла да падне в ръцете ви? Вярваш, че сред милионите други няма достойни хора, които да заемат мястото им? Надявам се да опитате, надявам се и аз да съм жив, за да видя провала ви.
Жената се засмя на свой ред, тъжно почти.
— О, любов моя, нямаш представа какво дете си ти, колко на дребно разсъждаваш. Говориш за превземането на империя, също като онези идиоти от Съвета, които само за това си мечтаят и се продават на Съюзника като евтини курви. Нека вземат лелеяната си империя. Аз обаче искам нещо повече и ще го получа. С твоя помощ.