Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
На следващия етаж се справиха с още трима от прислугата, тихо, бързо и ефикасно. Жената отваряше вратите по коридора, докато не откри плячката. Момчето се надигна в леглото си, когато светлината откъм коридора го окъпа, прозина се и разтърка очи. Беше на девет или десет години и ги гледаше по-скоро учудено, отколкото със страх; промърмори сънено нещо.
— Никога не си сънувал такива като нас, момче — каза жената, после кимна на Френтис. — Доведи го. — След това се обърна и тръгна по коридора към друга врата, отвори я и от стаята долетя уплашен женски вик.
Френтис влезе в стаята на момчето, надвисна над леглото му и протегна ръка. Момчето погледна ръката, после вдигна поглед към лицето му, разсънено и уплашено. Френтис искаше да му каже, че съжалява, но стоеше мълчаливо до леглото му, измъчван до полуда от връзката и острата болка в хълбока. „Толкова много съжалявам.“
Детето отпусна примирено главица и хвана ръката на Френтис. Подтичваше до него в копринената си пижамка към вратата, която жената беше отворила.
Завариха я да връзва друга жена за един стол; главата на жертвата бе увиснала зад дълги кичури тъмна коса, докато спътницата на Френтис я стягаше с въжета, откъснати от завесите на прозорците. Когато приключи, хвана жертвата си за косата, дръпна главата ѝ назад и разкри лице с изумителна красота, лице, достойно за статуите на божествата, които почитаха алпиранците. Вързаната жена беше с бяла копринена рокля, въжетата се впиваха в смуглата ѝ кожа и оставяха червени петна. Жената зашлеви красавицата през лицето — веднъж, после втори път. При втория шамар очите на вързаната жена се отвориха. Бяха наситенозелени и изпълнени с тревога.
— Любими — каза жената на езика на Кралството, — позволи ми да ти представя лейди Емерен Насур Айлерс, бивша повереница на император Алуран Макстор Селсус и вдовица на покойната Надежда на тази страна.
Лейди Емерен си пое дълбоко дъх и отметна глава назад.
— Извикаш ли, момчето умира — каза жената.
Емерен затвори очи и издиша шумно през стиснати зъби.
— Които и да сте вие… — започна тя на езика на Кралството. Говореше го добре, макар и със силен акцент.
— Прости ми — прекъсна я жената. — Етикетът ми е поръждясал. Ти, без съмнение, е редно да бъдеш уведомена кои сме. Този хубавец е моят любовник и бъдеш съпруг, брат Френтис, доскоро от Шестия орен на Вярата и Обединеното кралство. Колкото до мен, аз отдавна не съм имала нужда от име, така че нека ме наречем просто слугиня на воларианските имперски интереси, на този етап поне.
Френтис ясно виждаше какво се случва в главата на пленничката им, бързите изчисления, които правеше тя — виждаше я как мести бързо поглед от жената към Френтис и окървавения кинжал в ръката му, после към притихналото момче, което държеше другата му ръка. Едва когато погледна към момчето, Френтис видя в очите ѝ истински страх.
Пулсирането в хълбока беше като копие, което се забива ритмично в плътта му…
— Щом сте толкова добре осведомени — каза Емерен с глас равен и добре контролиран, — значи знаете, че нямам никаква реална власт в тази земя. Думата ми не тежи пред императора. От смъртта ми няма да го заболи.
— Целта ни не е да причиним болка на императора — отговори жената. Отиде при голямото легло, тръсна се на мекия матрак и залюля крака като малко момиченце. — Реших, че може би ще ти е интересно да научиш нещо — каза тя. — Нещо, свързано със скорошната ти визита на Мелденейските острови. Даваш ли си сметка, че ако изкусната ти схема беше успяла, това щеше да е от неизмерима полза за нашето начинание? Отказахме се от идеята да заловим Ал Сорна, вече се стремим единствено към смъртта му. Той присъства във всяко гадание, във всяко видение, което измъкваме от гадателите. Той е вездесъщата пречка, спасява онези, които ние искаме мъртви, и убива онези, които искаме да опазим. Като твоя покоен и горко оплакван съпруг например.
Емерен я стрелна с яден поглед, гняв проби през страха в очите ѝ.
— О, да — продължи жената. — Виденията бяха пределно ясни. Ако беше преживял срещата си с Ал Сорна, Селиесен Макстор Алуран щеше да уреди убийството на вашия император, да обвини за това агенти на Обединеното кралство, да подпали нова война, продължителна война, която да изтощи вашата империя, а него да превърне в чудовище, в най-омразния тиранин в алпиранската история, в гибел за народа си. И тогава, когато нашите войски стъпеха на бреговете ви, щяха да срещнат слаб отпор на една изцедена империя.