Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Постепенно в нея се появи познатото разочарование. Голяма част от лекцията на магьосника се състоеше от непознати думи и фрази, сякаш мъжът говореше на чужд език. Момчето почти беше решило да се върне при Сери, когато магьосникът извика с гръмък глас:
– Доведете Дженая!
Учениците се обърнаха към отворената врата. В стаята влезе млада жена, придружена от възрастен слуга. Ръката й беше бинтована и висеше на превръзка, завързана на врата й.
Тя се усмихна безстрашно и се засмя на нещо, което каза един от учениците. Но учителят ги изгледа строго и класът бързо утихна.
– Дженая счупи ръката си днес следобед, падайки от коня си – каза им той. После подкани с жест младата жена да седне. Когато започна да развива бинтовете й, усмивката й изчезна.
Пред всички се разкри натъртена и отекла ръка. Учителят повика двама от учениците си. Те прокараха внимателно длани над наранената ръка, отстъпиха назад и му казаха своето заключение. Учителят кимна доволно.
– Добре – каза той. – Сега трябва да спрем болката.
По знак от учителя един от учениците хвана жената за ръката. Той затвори очи и за миг в стаята настъпи пълна тишина. На лицето на жената се изписа облекчение. Ученикът пусна ръката й и кимна на учителя.
– Винаги е по-добре да оставите тялото само да се изцери – продължи магьосникът, – но ние можем да ускорим процеса на възстановяване, да съединим костите и да намалим отока.
Друг ученик бавно прокара длан по ръката на жената. При докосването му отоците й изчезнаха. Когато младежът се отдръпна, жената се усмихна и колебливо размърда пръсти.
Учителят прегледа ръката й и махна превръзката, която жената погледна с очевидно презрение. Със строг глас й препоръча да щади ръката си в продължение на две седмици. Някой от учениците пусна някакъв забавен коментар и останалите избухнаха в смях.
Сония се отдръпна от прозореца. Току-що беше видяла легендарното магьосническо изцеление в действие – малцина обитатели биха могли да се похвалят с това. И то се беше оказало точно толкова поразително, колкото беше предполагала.
Но така и не можа да разбере как се прави.
„Това сигурно е клас за напреднали” – помисли си тя. Новите ученици едва ли знаеха как да лекуват подобни наранявания. Ако беше попаднала на клас новаци, сигурно щеше да разбере нещо.
Тя се спусна долу. Когато краката й докоснаха земята, Сери я хвана за ръката.
– Видя ли някакво лечение? – прошепна той.
Тя кимна.
Сери се ухили.
– Казах ти, че няма да е трудно, нали?
– За теб може би – отвърна Сония, разтривайки ръцете си, – но аз отдавна не съм го правила. – После се приближи до съседното дърво и отново се изкатери по стената.
В следващия клас учителката беше жена. Мантията й също беше зелена. В стаята цареше тишина, учениците бяха навели глави над бюрата и трескаво пишеха нещо и прелистваха книги с доста изтъркани кожени подвързии. Ръцете вече започваха да я болят и Сония отново се спусна на земята.
– Е? – попита Сери.
Тя поклати глава.
– Нищо интересно.
В следващия клас учениците смесваха течности, прахчета и пасти в малки бурканчета. През съседния прозорец тя видя самотен млад мъж със зелена роба, който дремеше, облегнал лакти върху разтворена книга.
– Останалите прозорци не светят – каза й Сери, когато тя отново се спусна на земята. – Предполагам, че това е всичко. – Той посочи сградата на Университета. – Да идем да надникнем там.
Сония кимна.
– Да вървим.
Те отново пропълзяха през живия плет, прекосиха пътечката и се шмугнаха в отсрещните храсталаци. Когато прекосиха половината градина, Сери спря и посочи процеп в плета. Сония надникна между листата и видя, че са стигнали до странните пръчки, които се извисяваха над градините. Те се виеха навътре, наклонени една към друга, и се заостряха на върха. Бяха разположени на равно разстояние покрай голяма каменна плоча, заровена в земята.
Сония потрепери. Тя беше усетила във въздуха позната вибрация. Притеснена, тя постави ръка на рамото на Сери.
– Да се махаме оттук.
Младежът кимна, погледна отново към високите пръчки, и я поведе напред.
Те прекосиха още две пътеки, преди да достигнат стената на Университета. Сери докосна камъка с ръка.