![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Глупости — отвърна тя вероятно малко по-остро от необходимото. — няма да правиш нищо подобно. Добре съм си самичка.
Обаче Роуз не беше сигурна.
— Не знам, Лол, просто не ти е присъщо да се обаждаш така изневиделица. Обикновено си толкова заета, а сега… — Мънистата ей сегичка щяха да разкъсат връвта. — Знаеш ли какво, просто ще звънна на Сейди и ще ѝ кажа, че ще се видим утре. Не е бог знае какво.
— Моля те, Роуз… — прелестно изигра раздразнение Лоръл, — за бога. Върви и виж дъщеря си. Казах ти, дойдох, за да поразпусна малко, преди да започнем снимките на "Макбет". Честно казано, с нетърпение очаквам малко тишина и спокойствие.
И наистина беше така. Лоръл беше признателна, че Роуз успя да я посрещне с ключовете, обаче главата ѝ бучеше от списъка с нещата, които знаеше и които тепърва трябваше да разбере за миналото на майка си, затова нямаше търпение да влезе вътре и да подреди мислите си. Докато гледаше как колата на Роуз се отдалечава по алеята, я изпълни силно очакване. Сякаш се намираше в началото на нещо. Най-сетне беше тук, беше го направила, беше напуснала живота си в Лондон, за да стигне до дъното най-голямата семейна тайна.
Сега обаче, докато седеше сама в дневната в компанията празната чиния от вечерята си и изправена пред предстоящата дълга нощ, увереността ѝ започна да се топи. Искаше ѝ се да беше премислила по-внимателно предложението на Роуз — нежното бърборене на сестра ѝ нямаше да допусне мислите ѝ да се залутат към тъмни места, а и в момента Лоръл наистина се нуждаеше от малко помощ. Проблемът бяха привиденията, защото тя със сигурност не беше самичка тук. Бяха навсякъде зад ъглите, сновяха нагоре-надолу по стълбите, отекваха сред плочките в баните. Босоноги момиченца с роклички, на най-различни етапи на израстването и високата слаба фигура на татко, който си подсвирква в тъмните сенки, но най-вече мама, която беше навсякъде едновременно и която бе въплъщението на тази къща, Грийнейкърс, нейната страст и енергия насищаха всяка дъска, всяко стъкло, всеки камък.
Тя и в момента беше в ъгъла на стаята — Лоръл я виждаш там да опакова подарък за рождения ден на Айрис. Беше книга по древна история, детска енциклопедия, и Лоръл си спомни как навремето беше поразена от красивите илюстрации, черно-бели и някак загадъчни изображения на съществували отдавна места. Книгата като предмет се струваше някак смътно важна на Лоръл и тя завидя, когато Айрис я разопакова върху леглото на родителите им на следващата сутрин, започна собственически да разлиства страниците и да наглася панделката на лентата за отбелязване. Нещо в книгата вдъхновяваше всеотдайност и набъбнало желание да я притежаваш — особено у Лоръл, която нямаше много свои книги.
Не бяха много книжно семейство — хората винаги се учудваха на този факт, — обаче истории имаха колкото щеш. Татко непрекъснато разказваше анекдоти на масата за вечеря, а Дороти Никълсън беше майка, която сама измисля приказки за децата си, вместо да им ги чете от книгите.
— Разказвала ли съм ти за "Славеева звезда"? — попита я веднъж Лоръл като малка, когато не можеше да заспи.
Лоръл нетърпеливо тръсна главичка. Много обичаше приказките на мама.
— Не съм ли? Е, тогава всичко е ясно. Чудех се защо не съм те виждала там.
— Къде, мамо?
— Навсякъде, където и да било… — усмихна се тя по начин, който винаги събуждаше у Лоръл радост, че е наблизо. После мама се доближи, сякаш за да сподели някаква тайна, а тъмната ѝ коса падна напред по едното ѝ рамо. Лоръл обожаваше да слуша за тайни, освен това умееше и да пази тайни, затова се заслуша внимателно, когато мама каза:
— "Славеева звезда" е голям кораб, който всяка нощ отплава от брега на сънищата. Виждала ли си картинката на онзи пиратски кораб с издутите бели платна и въжените стълби, които се поклащат на вятъра?
Лоръл кимна обнадеждено.
— Тогава ще познаеш кораба, когато ги видиш, защото той изглежда точно така. С най-правата мачта, която можеш да си представиш, и знаме най-отгоре — сребърен плат с бяла звезда и две крила в средата.
— А как да се кача, мамо? Ще трябва ли да плувам? — Лоръл не беше добра плувкиня.
Дороти се засмя.
— Това е най-хубавото. Трябва само да си го пожелаеш и когато заспиш тази вечер, ще се озовеш на топлата му палуба и ще отплаваш към огромно приключение.
— Ти ще бъдеш ли там, мамо?
Дороти се отнесе, понякога добиваше такова загадъчно изражение, сякаш си спомняше нещо, което я натъжаваше мъничко. Ала после се усмихна и разчорли косата на Лоръл.
— Разбира се, кукличке, нали не мислиш, че ще те пусна да заминеш самичка?