Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Отначало щеше да се наложи да живеят в неговия апартамент — не това си мечтаеше да даде на Доли, но баща му беше привикнал и нямаше смисъл да се местят по време на войната. Когато всичко свърши, можеха да потърсят да наемат нещо в по-хубав квартал, може би дори да договорят ипотека, за да си купят свой дом. Джими имаше малко пари настрани, пестеше от години, събираше в един буркан всяко възможно пени, а редакторът много го насърчаваше по отношение на снимките.

Дръпна от цигарата си.

Засега щяха да направят военна сватба и в това нямаше нищо срамно. Дори според него беше романтично — любов по време на холера. Доли щеше да изглежда великолепно, както и да се облече, можеше да покани приятелките си за шаферки — Кити и тази новата, Вивиан, чието споменаване го бе притеснило, — а вероятно лейди Гуендолин Колдикот щеше да заеме мястото на родителите ѝ. Освен това Джими вече имаше идеалния пръстен за нея. Беше на майка му и в момента се намираше в черна плюшена кутийка в дъното на чекмеджето в спалнята му. Беше го оставила върху възглавницата на баща му, когато ги напусна, заедно с обяснителна бележка. Джими пазеше пръстена оттогава: отначало, за да ѝ го даде, когато тя се върне, по-късно — като спомен от нея, а напоследък, колкото повече напредваха годините му — за да започне с него живота си с любимата жена. С жена, която няма да го напусне.

Като малък Джими обожаваше майка си. Тя беше неговата магия, неговата първа любов, грамадната сребриста луна, чието нарастване и намаляване държеше в плен мъничкия му човешки дух. Сега си спомни, че тя му разказваше приказка, когато не можеше ла заспи. Беше за "Славеева звезда" — вълшебен величествен стар галеон с широки платна и здрава мачта, който всяка нощ плаваше по морето на сънищата, търсейки приключения. Тя седеше до него на леглото, галеше го по косата и сплиташе нишките на разказа за могъщия кораб, а докато разказваше за вълшебни пътешествия, гласът ѝ го успокояваше както нищо друго не би могло. Когато Джими започнеше да се унася и корабът го подмамваше към голямата звезда на изток, майка му се навеждаше и тихичко прошепваше в ушенцето му: "На добър път. миличък. Ще се видим тази нощ на "Славеева звезда". Ще ме чакаш там, нали? Ще преживеем страхотно приключение".