![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Беше топла, гладка, голяма и Доли я вдигна, за да го целуне по кокалчетата. Чуваше дишането му и нагоди своето към неговото.
Почувства се смела, зряла и силна. Почувства се красива и жива. С разтуптяно сърце вдигна ръката му и я притисна към гърдите си.
Тих звук се отрони от гърлото му, въздишка.
— Дол…
Тя го накара да млъкне с нежна целувка. Не искаше той да говори, не и сега, защото може би нямаше отново да намери смелост. Доли си припомни всичко, на което бе чувала да се смеят Кити и Луиза в кухнята на къщата на номер седем, Доли положи длан върху колана му. После я плъзна малко по-надолу.
Джими простена, наведе се да я целуне, вече здраво обхванал с ръка гръдта ѝ, но тя се размърда и прошепна в ухото му:
— Нали каза, че ще направиш всичко, за което те помоля?
Той кимна, притиснал лице към шията ѝ, и отвърна:
— Да.
— Какво ще кажеш да изпратиш момичето до къщи и да го сложиш да си легне?
* * *
Джими остана буден много след като Доли заспа. Нощта беше вълнуваща и той още не искаше тя да свършва. Не искаше нищо да разваля магията. Тежка бомба се разби някъде наблизо и поставените в рамки снимки изтракаха на стената. Доли се размърда насън и Джими нежно положи длан на главата ѝ.
Почти не си бяха продумали на връщане към Кампдън Гроув, защото и двамата прекрасно съзнаваха значимостта на думите си, факта, че са прекрачили една граница и вече няма връщане назад. Toй не беше ходил на мястото, където тя живееше и работеше, защото Доли се държеше странно по този въпрос — твърдеше, че старата дама има особени разбирания, и Джими уважаваше този факт.
Когато пристигнаха на номер седем, тя го поведе покрай чувалите с пясък през входната врата, която тихо затвори зад гърба им. В къщата беше тъмно, още по-тъмно от навън заради плътните завеси, и Джими за малко да се спъне, преди Доли да светне малка настолна лампа в основата на стълбите. Крушката хвърли трептящ кръг светлина върху килима и нагоре по стената и Джими за пръв път видя колко величествена е къщата на Доли. Не останаха дълго, което го зарадва — величието го разстройваше. То беше символ на всичко, което той искаше да ѝ даде, но не можеше, затова се притесни, когато я видя колко непринудено се чувства вътре.
Доли разкопча каишките на обувките си с висок ток, провеси ги на пръста си и го хвана за ръка. Вдигна показалец към устните си, кимна и пое нагоре по стълбите.
* * *
— Ще се грижа за теб, Дол — прошепна ѝ Джими, когато стигнаха в спалнята ѝ. Вече нямаха какво да си кажат и просто стояха до леглото, всеки в очакване другият да направи нещо. Тя се засмя на думите му, обаче гласът ѝ прозвуча нервно и той изпита още по-силна обич към нея заради намека за младежка неопитност, стаен в смеха ѝ. Джими се чувстваше донякъде в неизгодна позиция, откакто тя отправи предложението си в уличката но сега, когато чу смеха ѝ, когато усети притеснението ѝ, той отново пое контрола и всичко изведнъж си застана по местата.
Част от него копнееше да разкъса роклята ѝ, но вместо това той пъхна пръст под едната тънка презрамка. Кожата ѝ беше топла въпреки студената нощ и Джими усети как тя потрепера от докосването му. Внезапното леко движение го накара да стаи дъх.
— Ще се грижа за теб — повтори той. — Винаги.
Този път тя не се засмя и той се наведе да я целуне. Боже, колко прелестна беше! Разкопча червената рокля, плъзна презрамките по раменете ѝ и пусна дрехата да падне на земята. Доли стоеше, вперила поглед в него, гърдите ѝ се издигаха и спускаха с всяко накъсано дихание, после го дари с една от своите полуусмивки, с които го дразнеше и измъчваше, и преди Джими да се усети, тя издърпа ризата му от панталона…
Избухна още една бомба и от гипсовите орнаменти високо над вратата се посипа прах. Джими запали цигара, докато противовъздушната отбрана отговаряше. Доли продължаваше да спи и миглите ѝ тъмнееха на фона на светлите бузи. Нежно погали ръката ѝ. Какъв глупак е бил — пълен глупак, — че отказа да се ожени за нея, когато тя го помоли. Тревожеше се заради отчуждението, което усещаше помежду им, обаче изобщо не се замисляше относно собствената си вина за това. Старомодните разбирания за брака и парите, в които се беше вкопчил. Докато я наблюдаваше тази вечер обаче и си даде сметка колко лесно би могъл да изгуби Доли заради този неин нов свят, всичко му се изясни. Беше извадил късмет, че тя го чакаше, че изпитваше същите чувства към него. Джими се усмихна и поглади тъмната ѝ лъскава коса. Доказваше го фактът, че в момента лежи до нея.