Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Тя е клюкарка и трябва да призная, склонна е към разюзданост.

— Разюзданост ли? — Той се развесели, по устните му заигра усмивка. — Виж ти, виж ти.

Доли обаче говореше сериозно — Кити имаше навика тайно да вкарва приятелите си по мръкнало и мислеше, че Доли не знае. Но всъщност понякога вдигаха такъв шум, че трябваше да си глух, за да не усетиш.

— Ами да, точно така — потвърди Доли.

На масата им в силен свещник гореше една-единствена свещ и Доли я въртеше разсеяно насам-натам. Още не беше разказала на Джими за Вивиан. Не знаеше точно защо, не че той нямаше да одобри Вивиан, съвсем не, а по-скоро, защото инстинктивно ѝ се искаше да запази в тайна напъпилото им приятелство, то да си бъде нещо нейно. Тази вечер обаче, седнала до него и леко замаяна от шампанското, което отпиваше, я обзе желание да му разкаже всичко.

— Не знам дали споменах в писмата си — поде тя внезапно напрегната, — но имам нова приятелка.

— Така ли?

— Да, Вивиан. — Доли трепна щастливо дори само като произнесе името ѝ. — Омъжена е за Хенри Дженкинс, нали се сещаш, писателя. Живеят срещу нас на номер двайсет и пет, и двете доста се сприятелихме.

— Нима? — засмя се той. — Знаеш ли, по силата на странно съвпадение аз току-що прочетох една от книгите му.

Доли можеше да го попита коя, обаче не го направи, защото не го слушаше. В главата ѝ се въртяха всички неща, които искаше да му каже за Вивиан и които бе сдържала в себе си.

— Тя наистина е различна, Джими. Красива е, естествено, но не по обикновения, показен начин, и е много мила, винаги помага в доброволческия отряд — разказах ти за столовата, която сме организирали за войниците, нали? Така си и мислех. Освен това разбира какво преживявам след случилото се със семейството ми в Ковънтри, самата тя е сирак, отгледана е от чичо си след смъртта на родителите си, учила е в страхотно старо училище близо до Оксфорд, построено в семейното имение. Споменах ли, че е богата наследница, че всъщност тя притежава къщата на Кампдън Гроув, а не съпругът ѝ, нейна е… — Доли си пое дъх, но само защото не беше сигурна за подробностите. — Не че тя се хвали, изобщо не е такава.