![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
За жалост, обаче Доли имаше други намерения — веднъж добрала се до дансинга, тя не искаше да го напуска.
— Не, Джими — възпротиви се тя. — Чуй, свирят "Лунна серенада".
Джими понечи да ѝ обясни, като хвърли поглед назад към мъжа с тънките мустачки, но установи, че той вече е почти до тях. Стиснал пура между зъбите си и протегнал ръка.
— Лорд Сандбрук — каза мъжът на Джими с широката и самоуверена усмивка на човек с една камара пари, скрити под леглото — толкова се радвам, че успя да дойдеш, старче.
— Лорд Дъмфи — стреля напосоки Джими, — поздравления за вас и годеницата ви. Страхотно парти.
— Е, аз бих предпочел да е по-скромно, но нали я знаеш Ева.
— Да, разбира се — засмя се неспокойно Джими.
Лорд Дъмфи пафкаше пурата си, която димеше като локомотив. а очите му бяха силно присвити, от което Джими заключи, че домакинът му също действа на сляпо и се опитва да си спомни кои са загадъчните му гости.
— Вие сте приятели на годеницата ми.
— Да, точно така.
— Разбира се, разбира се — закима лорд Дъмфи. Последва още пафкане, още дим и точно когато Джими си помисли, че им се е разминало: — Само че сигурно паметта ми изневерява, ужасно нещо, стари приятелю, сигурно е заради войната и всички тези безсънни нощи… обаче не си спомням Ева да ми е споменавала човек на име Сандбрук. С нея сте стари приятели, така ли?
— О, да, с Ава се познаваме отдавна.
— Ева.
— Именно. — Джими подръпна Доли напред. — Познавате ли съпругата ми, лорд Дъмфи?
— Виола — представи се Доли усмихнато, същинска божа кравичка. — Виола Сандбрук.
Тя вдигна ръка и лорд Дъмфи извади пурата си от устата, за да я целуне. Отстъпи назад, но не я пусна, вдигна високо ръката на Доли и жадно плъзна поглед по роклята ѝ и по всяка извивка под нея.
— Скъпи! — долетя чуруликаш повик от отсрещната страна. — Скъпи Джонатан!
Лорд Дъмфи тутакси пусна ръката на Доли.
— А! — възкликна той като ученик, когото бавачката е спипала да разглежда голи снимки. — Ето я и Ева.
— Наистина ли е станало толкова късно? — възкликна Джими. Стисна ръката на Доли, за да ѝ сигнализира какви са намеренията му. Тя също го стисна. — Извинете, лорд Дъмфи, поднасям ви сърдечните си благопожелания, но с Виола трябва да хванем влака!
* * *
И двамата хукнаха. Доли едва сдържаше смеха си, докато лъкатушеха и си проправяха път из претъпкания нощен клуб, спряха на гардероба, колкото Джими да подаде билетчето и да грабне палтото на лейди Гуендолин, преди да хукнат нагоре по стълбите, вземайки стъпалата по две наведнъж, и да изхвърчат в хладния мрак на нощен Лондон.
Докато тичаха в клуба, ги преследваше някакъв човек — Доли погледна назад и видя червендалест мъж да пуфти като охранена хрътка, обаче Джими не спря, докато не пресякоха Личфийлд Стрийт, не се сляха с излизащата от театър тълпа в "Сейнт Мартин" и не се шмугнаха в тясната Тауър Лейн. Едва тогава се облегнаха задъхани на тухлите и избухнаха в смях.
— Лицето му… — успя да продума Доли. — О, Джими, няма да го забравя до края на живота си! Когато му каза онова за влака, той така се… слиса!
Джими също се засмя — приятен звук в мрака. Край тях бе тъмно като в рог, дори пълната луна не успяваше да се плъзне по стрехите и да озари тясната пресечка със сребристата си светлина. Доли беше зашеметена и преизпълнена с жизненост, щастие и някаква особена енергия, която се дължеше на факта, че бе влязла в чужда кожа. Нищо друго не вълнуваше толкова. Невидимия миг на преход, когато престава да бъде Доли Смитам и се превръща в някой друг. Подробностите относно този друг не бяха от особено значение, тя обожаваше въодушевлението от самото превъплъщение, върховното блаженство на маскарада. Сякаш проникваш в живота на друг човек. И го открадваш за мъничко.
Доли вдигна поглед към звездното небе. Заради затъмнението на града се виждаха още повече звезди — едно от най-красивите явления, появили се вследствие на войната. В далечината се чуваше силният грохот на експлозии, оръдията от противовъздушната отбрана отговаряха, доколкото смогват, но там, горе, звездите продължаваха да си примигват с цялата си прелест. Като Джими, даде си сметка Доли — предани, упорити, нещо, на което можеш да повериш живота си.
— Ти наистина би направил всичко за мен, нали? — попита тя с доволна въздишка.
— Знаеш, че е така.
Той вече не се смееше и настроението в уличката се промени със скоростта на вятъра. Знаеш, че е така. Тя наистина знаеше и в онзи миг този факт едновременно я въодушевяваше и я плашеше. По-скоро реакцията му. Когато чу отговора му, Доли усети подръпването на някаква струна дълбоко и ниско долу в корема си. Потръпна. Без да се замисля, хвана ръката му в мрака.