Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— И толкоз? Нищо друго ли не каза?
— Аз не чух нищо повече. Не съм подслушвал. Те още дълго обсъждаха нещо, татко дори повишаваше тон, ядосваше се, но не разбрах защо.
Значи Надежда Романовна все пак е обсъждала това с бащата на Виктор. Ами добре, това вече е хубаво. Разбираемо е, че не е говорила за това с децата. Пък и коя ли майка би признала на децата си такова нещо? Виж, на съпруга или любовника си — друго е. Тя трябва бързо да намери бащата на това момче.
— А къде е твоят баща, Виктор? Не живее ли с вас?
Младежът някак странно размърда рамене, сякаш гърч премина по слабото му мускулесто тяло:
— Слушайте, Лариса Михайловна, не ви ли се струва, че сте някак прекалено любопитна?
— Извинявай — побърза да отговори Лариса. — Не помислих, че ти е неприятно да говориш и за това. Не ми се сърди, Виктор, нямам и понятие какво е ставало във вашето семейство, затова може, без да искам, да кажа или да попитам нещо, което няма да ти хареса. Просто си помислих, че ако Надя е говорила с твоя баща за бащата на Наташа, тя може да му е казала и името му. Нали е възможно?
— Възможно е — неохотно се съгласи Виктор. — И после какво?
— Искам да се срещна с баща ти! — твърдо произнесе Лариса. — Как да го намеря?
— Но все пак не разбирам — упорито завъртя глава момчето — какво толкова ви интересува този Александър, който е зарязал мама бременна! Лично аз нямам никакво желание да се срещам с него. И изобщо не искам той да знае за мама и за Наташа. Защо се бъркате в живота ни?
— Витя, вече ти обясних, че всичко може да е далеч не толкова примитивно, колкото си го представяш. Всеки човек взема решенията си сам — това е негово право. Но също така всеки човек трябва да взема решенията си въз основа на пълна информация. И той има право да получи тази информация. Ако бащата на Наташа не е искал да има нищо общо нито с майка ти, нито със собственото си дете, все пак трябва да допуснем и че това е било резултат не от неговата подлост и низост, а от непълната информация, с която е разполагал.
— Вие философ ли сте? — кисело се позасмя Виктор.
„Не, лекарка съм“ — насмалко не се изтърва Лариса, но навреме се сепна. Как можеше да е лекарка, щом уж е учила в един институт с Цуканова? Нали този институт беше не медицински, а технически, инженерен.
— Не, не съм философ. Но мъжът ми е лекар — излъга тя. — И именно затова много добре разбирам, че диагноза, поставена въз основа на непълно събрана анамнеза, може да има фатални последствия за болния. Разбираш ли това, което ти казах?
— Напълно. Вече съм голямо момче. И между другото — следвам философия. Защо вземате толкова присърце тази история?
— Не знам. Навярно защото чувствах майка ти много близка. А може би характерът ми е такъв. Е, как да открия баща ти?
— Нямам представа. Той ни напусна и вече нищо не съм чул за него.
— Кога ви напусна? След като Надя почина ли? Изоставил ви е съвсем сами със сестра ти?
— Не преувеличавайте, Наташа вече е голяма, а и аз не съм дете. Но той ни напусна още преди мама да…
Внезапно пребледня и млъкна. И Лариса се сети какво се е случило.
— Майка ти не е могла да преживее раздялата с него, така ли? — попита тихо.
Виктор мълчаливо кимна.
— Но той навярно е дошъл на погребението?
— Не.
— Как така? Нима не е искал да се прости с Надя?
— Ние не му съобщихме.
— Защо?
— Какъв е смисълът? Той изостави мама. Тя умря заради него. Не му беше мястото на погребението й. Двамата с Наташа решихме така.
— Витя, това е жестоко — поклати глава Лариса. — Милиони мъже се разделят със съпругите си, с майките на децата си. Разделят се по различни причини. И изключително рядко това води до смъртта на жената. Във всеки случай то е решение на самата жена, а не на мъжа, който я е изоставил. Той не бива да бъде обвиняван за смъртта на тази жена. Какво право сте имали ти и сестра ти да лишите баща ти от възможността да се прости с майка ви? Защо така се стремите да решавате всичко вместо другите? Спомни си какъв си бил като малък. Спомни си как си се вбесявал, когато възрастните са ти налагали своите готови решения и са ти диктували какво да ядеш, как да се обличаш и кога да си лягаш. Ти си смятал, че си напълно способен сам да вземаш решения. Защо сега отказваш това право на другите хора? Не искаш да намеря бащата на Наташа. Не си поканил баща си на погребението на майка ти. Защо смяташ, че имаш право да се разпореждаш с живота на другите?