Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Винаги ставаше доста по-рано от необходимото, понеже си знаеше, че сутрин е отпусната и бавна. Настя Каменская мразеше да бърза, защото в бързината винаги правеше нещо погрешно. Имаше напълно достатъчно време преди излизането за работа, затова запали своята първа за деня цигара и потъна в размисли за странното убийство на Людмила Широкова. В него постоянно нещо не се връзваше. Например — Стрелников. Защо е скрил кореспонденцията на Людмила? Ако убийцата е Люба Сергиенко, значи неговата собствена ревност няма абсолютно нищо общо. За какво са му писмата? Дори да се окажеше, че именно той е убил Людмила, пак не беше ясно защо му е трябвало да пази улики. Това не се поддаваше на никаква логика.
Сега — Сергиенко. Разбира се, всичко говори, че тя е убийцата. Има и мотив, и психическото състояние на Люба напълно се връзва със ситуацията. Тежка депресия с религиозни мотиви — греховност и изкупление. Но картината на самото убийство остава неразбираема. Какво е носела в ръцете си Широкова, когато се е озовала на градското бунище? Каква тежест? Защо извънредно високите токове на нейните елегантни обувчици са потънали толкова дълбоко в земята? Експертът Олег Зубов каза, че по дрехите й е открил само влакна от някакъв плат. Това означава, че Широкова не е носела дървени сандъци, камо ли метални. Може да е било камък? Но тогава щеше да има частици пръст, прах или някакъв друг замърсител. Откъде може да се вземе абсолютно стерилен камък? Отговорът е очевиден: отникъде. И изобщо за какво ще й е било да мъкне камъни? Дори да допуснем, че все пак е имало голям незамърсен камък, къде е той тогава? Къде се е дянал? На мястото, където е бил открит трупът на Широкова, нямаше никакъв тежък предмет, включително камък. Да не би Люба да го е отнесла със себе си? Хайде де, спортистките тежкоатлетки — хвани едната, че удари другата. Не, това са пълни глупости. И после, ако Люба е била там, къде са следите от обувките й? Следи от обувките на Широкова има, къде са обаче следите от обувките на убиеца? Нали не е възможно Люба да е летяла във въздуха… Дяволска работа!
Влакната от плат. Може да са от шал или от палто, ако Широкова е носела своя зелен копринен костюм не само в топлите сезони, но и в студените, под палтото. Може да са от какво ли не, ако костюмът е висял на окачалка до други дрехи или е бил сгънат в куфар. Може да са влакна от дрехите на пътниците в препълнен автобус или вагон на метрото. Ако пък се върнем към неустановения тежък предмет, той може да е бил нещо, увито в плат. Но каква може да е била тази увита в плат тежест? Зубов се кълне във всичко свято, че това нещо е тежало най-малко четирийсет и осем — петдесет килограма, десет пъти го е проверявал и изчислявал.
— Ася — чу тя гласа на мъжа си, който вече не само бе закусил, но и бе успял да се облече, готов за излизане. — Ти да не заспа?
Настя се сепна и завъртя глава:
— Защо, време ли е?
— На мен ми е време. Ако се приготвиш бързо, ще те хвърля до центъра. Днес не мога да закъснявам, в десет имам съвещание.
— Сега, слънчице.
Тя угаси цигарата и започна да облича дънките и пуловера си. Завързването на маратонките се бе превърнало за нея в цял проблем, кръстът я болеше дори в седнало положение, но Льоша отдавна бе свикнал с това, така че без излишни приказки клекна и й помогна.
Пътуваха мълчаливо. Настя отначало си помисли, че Алексей й се сърди за нещо, но после разбра, че той просто се е съсредоточил върху своето съвещание. Тя пък отново се върна към странното убийство на Людмила Широкова и неразбираемата роля на онзи любвеобилен Виктор Дербишов, на когото Мила е трябвало да напише писмо и от когото дори е получила отговор, но който се кълне, че не е получавал никакви писма от някаква Широкова, не й е писал и той и изобщо никога не е виждал тази красива блондинка. Графолозите не обещаваха бърз отговор относно почерка, но снимката със сигурност беше на Дербишов, а не на негов двойник. Докараният на „Петровка“ Виктор официално, за протокола бе идентифицирал на снимката себе си и своите дрехи, а после бе отишъл заедно със следователя и оперативните работници в дома си и им бе представил същите дрехи. Не убийство, ами загадка до загадка. Настя горе-долу си представяше какво трябва да се прави по-нататък, ако разследването се развие в тази посока, но възникваше въпросът: А дали трябва? Ако Широкова е била убита от приятелката си Сергиенко, тогава историята с писмата няма никакво отношение към това. Или все пак има?