Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Льош — плахо каза тя, откъсвайки мъжа си от неговите мисли за съвещанието, — ти пазиш ли си писмата или ги изхвърляш?
— Какви писма? — учуди се Чистяков.
— Ами всякакви. Писмата, които получаваш.
— Асенка, в нашия телефонен век писмата станаха рядкост и непроизводително хабене на време. Аз водя цялата си делова кореспонденция чрез института и естествено пазя тези писма. Те съдържат адреси, имена, дати, които ми трябват. А лични отдавна не получавам. Откъде ти хрумна да ме питаш за това?
— Ами отникъде — въздъхна тя. — Пак ще мисля.
Настя слезе от колата на площад „Комсомолская“, влезе в метрото и продължи към работата си.
Лариса Томчак намери без никакви затруднения адреса на Надежда Цуканова, защото можа да посочи точната година на раждането й. Вярно, имаше опасност през тези двайсет и седем години Цуканова да е сменила фамилното си име, но за щастие очевидно не го бе направила. Във всеки случай в бюро „Справки“ дадоха на Лариса осем адреса в Москва, на които живееха жени на тази възраст и с име Надежда Романовна Цуканова.
Първите четири опита бяха несполучливи. Людмила посети адресите, като питаше за Надежда Романовна и обясняваше, че търси своя състудентка. Случваше се никой да не й отвори и тогава се налагаше да отиде още веднъж или два пъти. Случваше се да й отварят, но Надежда Романовна да не е вкъщи, и тогава Лариса просто молеше да й покажат снимката й. За уговаряния, обяснения и преодоляване на естественото недоверие и подозрителност тя хабеше време и сили, но не се предаваше. Много й се искаше да разбере кой в онази далечна новогодишна нощ се бе възползвал от безпомощното състояние на непробудно спящото под въздействието на алкохола момиче. И още повече й се искаше да излезе, че този човек е бил Владимир Стрелников.
Когато отиде на петия адрес от списъка, отвори й висок мършав младеж на осемнайсет-деветнайсет години, който толкова приличаше на ОНОВА момиче с белия пуловер, че всички съмнения на Лариса мигом се изпариха.
— Добър ден — учтиво каза той, внимателно разглеждайки непознатата жена през дебелите стъкла на очилата си. — Кого търсите?
— Търся Надежда Романовна.
— А вие коя сте?
— С нея учихме някога в един институт. Скоро се навършват двайсет и пет години от дипломирането ни и нашият инициативен комитет реши да организираме среща на състудентите… — Лариса внезапно се запъна под втренчения поглед на младежа.
— Мама почина — кратко каза той.
Лариса притеснено пристъпваше от крак на крак пред вратата и се чудеше какво да прави по-нататък. Успехът беше толкова близо… Починала е. Сигурно ще трябва някак да реагира на тази новина.
— Извинявай. Не знаех. Кога се случи?
— Немного отдавна. Няма и година.
— Боледуваше ли?
— Не.
— Нещастен случай?
— Не. Мама се отрови. Не искаше да живее. Ще трябва да проведете срещата на състудентите без нея.
— Много съжалявам — притеснено смотолеви Лариса и отстъпи назад.
Вратата се затвори, чуха се отдалечаващи се стъпки. Тя бавно тръгна към асансьора, но реши друго — слезе на по-долната стълбищна площадка и се подпря на тесния мръсен перваз. Между перваза и радиатора беше пъхната тенекиена кутия от нес кафе, пълна до средата с фасове. Вероятно това беше постоянното място за пушене на хората, на които бе забранено да димят вкъщи.
Лариса извади цигара, щракна със запалката. Колко глупаво се получи! Неудобно й беше пред момчето. Дошла, разбираш ли, да кани майка му на среща на състуденти! Сигурно му е неприятно и тежко да обяснява на чужди хора какво се е случило…
Да, но момчето няма отношение към онази стара история, твърде младо е. Ако тогава Надя Цуканова все пак е решила да роди, сега детето трябваше да е най-малко на двайсет и шест години, а този очилатко с втренчения поглед определено няма повече от двайсет. Интересно — дали Цуканова е била омъжена, когато е родила момчето, или не? И ако е била омъжена, защо не си е сменила фамилното име? Или го е сменила, а след развод отново си е върнала моминското? В края на краищата това няма никакво значение. Но нима тя ще трябва да се откаже от задачата, която си бе поставила? Загуби толкова време в издирване — и сега да отстъпи? Жалко.
Лариса решително угаси цигарата и отново се качи до апартамента. Този път дълго не й отвориха, но най-сетне бравата изщрака.