Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
След като Владимир я напусна, Алла бесня три-четири месеца, после реши, че всъщност така й е по-добре. За нея остана чудесният апартамент и отдавна подрежданата с любов вила, самата тя беше красива жена в разцвета си, мъжете се надпреварваха да я ухажват. Имаше интересна работа, която обичаше. Вярно, не бе доходна, носеше слава, но — уви! — не и пари. Така че с парите възникнаха някои проблеми, но много скоро се разрешиха. Все пак Стрелников беше мъж на място в най-добрия смисъл на думата, неслучайно Алла бе живяла с него двайсет години и беше готова да изживее още толкова. Стрелников си беше Стрелников. Само след първия плах намек на Алла за финансови затруднения той започна редовно да й дава пари, и то много и без никакви допълнителни молби и напомняния. Каква глупачка беше, че провокира тази раздяла! С Володя си бе живяла като в рая.
Но нищо, тя започна да си избира и любовници, не по-лоши от Стрелников. Това все още й се удаваше. Наистина не беше ясно какво ще стане с парите, ако Володя отново официално се ожени…
Телефонът иззвъня и я стресна, тя подскочи в леглото. Напипа копчето на нощната лампа, запали я и вдигна слушалката.
— Е, какво сега? — прошумоля непознат и някак далечен глас. — Доволна ли си?
— Кой е? — с внезапно пресипнал глас попита Алла, после се окашля и повтори по-високо: — Кой се обажда?
— Милочка я няма вече. Сега я няма и Любочка. И двете кучки, които ти отнеха Володя, умряха. Хубаво, нали? Ти се стремеше към това, нали, Алла? Това искаше, нали? Именно това сънуваше в най-сладките си нощи. За това мечтаеше — самотна, — когато лежеше без мъж в леглото. Ти винаги си обичала Володя, никога не си преставала да го обичаш и през цялото време мечтаеше той да се върне. А тези младички уличници ти пречеха, те го държаха със здравите си ръчички, с жадните си устни и с дългите си стройни нозе. Те ти пречеха и ето че сега ги няма. Умряха. И двете. Добре, нали? Радваш ли се, Аллочка? Хайде кажи, скъпа моя, нали се радваш?
— Млъкнете! — закрещя Алла в слушалката. — Какви са тези глупости?! Кой се обажда?!
— Аз съм, Аллочка, аз съм, скъпа моя.
— Кой е този аз!
— Твоята жива сянка, твоето второ аз. С теб и без теб — ние сме слети в едно. Като в строшено огледало в теб аз ще се огледам, през пукнатините на бръчките, о, младост моя…
Отсреща затвориха и сигналите свободно я удариха в ухото. Алла внимателно остави слушалката, сякаш се страхуваше, че тя ей сега ще се пръсне на малки пластмасови парченца. Сърцето екливо блъскаше някъде в гърлото й, под найлоновата нощница по кожата й се търкаляха едри капки пот. Тя не позна този глас, нещо повече — не можа дори да определи дали беше мъжки или женски. Превъзмогвайки обзелия я панически ужас, Алла стана от леглото, отиде до барчето, ливна във водната чаша два пръста чист джин, поколеба се, върна на мястото й бутилката тоник и изпи на един дъх неразредената напитка. После извади от контакта телефонния щепсел, бързо се мушна в леглото, угаси лампата и се зави презглава с одеялото.
ГЛАВА 8.
На сутринта Настя се събуди от силно главоболие. „Само това ми липсваше! — помисли си с досада. — Вчера — гърбът, а днес се включи и главата. Какво ли предстои? Всички части на тялото да запеят в хор?“
Тя предпазливо се опита да се обърне на другата страна и болката в кръста изкриви лицето й. Боже, какъв беше този лош късмет! Льошка, разбира се, веднага отвори очи.
— Хайде да ти помогна — каза той със сънен глас, — няма да можеш сама, инвалидке клета.
Чистяков беше натрупал огромен опит в борбата с болния гръб на Настя, така че процедурата на вдигането на жена му от леглото бе проведена бързо, ловко и почти безболезнено. След няколко секунди Настя бе приведена във вертикално положение без нито един стон.
— Къде сега? — попита мъжът й.
— Към банята. Трябва да ме поставиш под душа, но така, че върху гърба ми да се лее гореща вода, а върху главата — студена. Ще можеш ли?
— Изключено! И хич не ме моли. Единственото, което мога да те посъветвам, е да напълним ваната с гореща вода, да те настаня в нея, а на главата ти да сложа студен компрес. Нищо повече не можем да направим. Защо, много ли те боли главата?
— Много. Льош, защо съм такава нефелна, а? Вечно нещо ме боли… И изобщо в нищо не ми върви.
— Хайде, пак започна! — въздъхна Чистяков. — Още от ранни зори — хленчове за един погубен живот. Вчера се вайкаше по повод на моралното си падение. Днес пък какво има?
— Днес се вайкам по повод на собствената си глупост.
Настя се дотътри до банята и с помощта на Алексей застана под душа, като подложи болния си гръб на горещите водни струи. След няколко минути успя окончателно да се събуди и дори съвсем самостоятелно да излезе от ваната. В кухнята тя изпи на един дъх чаша леден портокалов сок и веднага след него — чашка горещо кафе. Това беше проверен и изпитан през годините начин да започне деня в що-годе нормално настроение и почти способна да работи.