Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— Добре, ще ви кажа… Тя се интересуваше от черна магия. Искаше да урочаса някого.
— Кого?
— Ами май някаква жена — приятелка ли, роднина ли, не знам.
— И какво стана, урочаса ли я? — много сериозно попита Лесников.
— Май успя — неохотно призна Алевтина. — Не мога ви каза какво точно стана, ама изведнъж тя гаче почерня цялата. Отначало още си я биваше, вярно, постоянно плачеше, ама си личеше, че злоба я гризе. А щом има злоба, значи човекът е жив. Душата му живее, трепти, боли.
— Значи в началото Люба е плачела и е била изпълнена със злоба — веднага подзе Коротков, за да насочи разговора в нужното му русло и да не остави мрачната събеседница да се отплесне в странични разсъждения. — А после какво?
— После, види се, душата й умря — констатира Алевтина и отново млъкна.
— Какво ви накара да си направите такъв извод?
— Престана да плаче. И злобата й изчезна. Идваше на черква всеки божи ден, ама си личеше, че е празна отвътре.
— Как така празна отвътре? Бъдете така добра, обяснете ни по-подробно, защото зле ви разбираме — помоли Коротков.
Алевтина въздъхна, повъртя се на твърдата скамейка, настанявайки се по-удобно. Тя седеше на своята постоянна скамейка близо до храма, сред гробовете. Това място отдавна беше един вид нейно и всеки, който искаше, винаги можеше да я намери тук — ако не днес, утре. Всички толкова бяха свикнали с това, че на никого и през ум не му минаваше да се заинтересува къде всъщност живее Алевтина и има ли адрес. Защо? Адресът е нужен, когато трябва да намериш някого. А защо да търсят Алевтина? Ето я, седи сред гробовете. А, няма ли я? Е, значи утре ще дойде, изобщо не се съмнявайте, непременно ще дойде, а може и да не е утре, а още днес, след час-два. Тя винаги е тук, къде ще е!
— Какво има за обясняване… Когато душата умира, няма нищо за обясняване. Нищо не я гризе отвътре, не я вълнува. Не я боли с една дума. А душата е така устроена, че непременно трябва да боли. За едно ли, за друго ли, за трето ли — винаги трябва да боли. Когато тя боли, човек я усеща и тази болка го кара да върши разни постъпки. Например ако душата боли заради пари, тогава човек се старае или да ги спечели, или да ги открадне. Ако я гризе ревност заради любимия съпруг, жената се старае или да му направи любовна магия, или да премахне съперницата си, или пък измисля нещо друго: може да си хване любовник, за да се разсее и да притъпи душевната болка. А когато душата не боли, човек не я усеща и значи не прави нищо. А какво е човек, който нищо не чувства и нищо не прави? Той е покойник. Разбрахте ли?
— Разбрахме — кимна Лесников. — Значи на вас ви се стори, че в един момент душата на Люба е престанала да я боли?
— Ами да.
— А не си ли спомняте кога беше този момент? Поне приблизително.
— Приблизително… Май беше преди около две седмици.
— Не сте ли разговаряли с нея за това?
— Приказвахме си, че как! Щото аз веднага я усетих, че не е същата като преди. И я попитах: Какво ти е, рекох, миличка, да не те обиди някой?
— А тя?
— А тя поклати глава и рече: „Аз сама се обидих.“ Тогава ми просветна нещо като догадка, нали знаех, че се беше захванала да прави магии, та й рекох: „Сигур магията помогна?“ А тя кима… „Помогна — вика — магията, благодаря ти, Алевтина.“
— Но за какво ви благодари? — учуди се Коротков. — Да не сте й помагали в магиите?
— Опазил ме господ! — Алевтина уплашено се дръпна и се прекръсти с широк жест. — Никога не съм се занимавала с това богопротивно дело.
— Тогава за какво ви е благодарила?
— За съвета. Още когато се запозна с мен, тя започна да ме пита не познавам ли някого, който може да направи магия. Казах й, че щом я боли душата, не трябва да прави магии на разлъчницата, а да лекува себе си от магия. И я посъветвах при кого да отиде, за да снеме тежестта от душата си.
— При кого я изпратихте?
— Ами при Павел, при кого друг! Той е човек богоугоден, а за другите не отговарям.
— Има ли си Павел фамилно име?
Алевтина отново подви тънките си устни, но все пак даде адреса.
— Хайде да поговорим още за Люба — помоли я Лесников. — Казахте, че сте я насочили към богоугодния човек Павел, който е трябвало да освободи Люба от магията и да й помогне да престане да мрази разлъчницата. Така ми казахте, нали?