Светлият лик на смъртта

— Ами какво има да си говорим за него? Че ние и очите му не сме виждали. А вие наистина ли сте били състудентки с мама?

— Наистина — без да й мигне окото, излъга Лариса.

— Тогава сигурно го познавате.

— Разбира се, ако е бил от нашия курс. Как му е името?

— Не знам. — Момчето сви рамене. — Мама не ми го каза.

— Как така? Защо не ти го е казала?

— Не знам. Не ми го каза и толкоз. Питах я, и сестра ми я питаше, но мама не искаше да ни каже.

— Добре, но нали сестра ти има бащино име? Как се казва?

— Наталия Александровна.

Александровна. Не е Владимировна и слава богу — не е Вячеславовна! Но това все още нищо не значи. Когато майката няма съпруг, тя сама избира името на бащата в акта за раждане.

— Вие познавате ли някой Александър, който да е ухажвал мама във втори курс?

— Виж сега — предпазливо подзе Лариса, — Александър е много разпространено име. В нашия курс имахме най-малко двайсет Александровци, а може и повече да бяха. Не знам с кого се е срещала тогава майка ти, учехме в различни групи. Но много бих искала да науча кой е бил.

— Защо?

— Той трябва да знае, че Надя вече я няма и че е баща на голяма дъщеря. Разбираш ли, според мен трябва да ви помага, нали е баща на сестра ти!

— Ами трябва — процеди момчето. — Той не може да не е знаел, че мама е бременна. Щом не се е оженил за нея и не й е помагал, значи не е искал. Мама дори не ни даваше да заговорим за него. Сигурно е някой гад.

— Слушай — сети се Лариса, — че ние дори не се запознахме. Казвам се Лариса Михайловна. А ти?

— Виктор.

— Виж какво, Виктор, повярвай на моя опит — човек никога не бива да оценява една ситуация, докато не е научил всичко за нея. А всичко са знаели само майка ти и бащата на сестра ти — Наташа. На нас не ни е известно какви са били отношенията помежду им. Напълно възможно е майка ти по някакви причини изобщо да е скрила от него, че е бременна и че иска да роди детето. И той и досега да не знае нищо. Според мен този човек непременно трябва да научи и че майка ти е починала, и че има дъщеря Наташа.

— Но защо сте толкова сигурна, че той нищо не знае? — избухна Виктор. — Аз пък си мисля, че прекрасно е знаел всичко и е зарязал мама бременна. Затова тя не искаше и да чуе за него. Определено е отрепка, това ще ви кажа.

— Ами ако не е? — тихо попита Лариса. — Моля те, припомни си какво е казвала майка ти за него. Поне някаква дреболия.

Виктор мълчеше, извърнат към прозореца. После бавно стана, отиде до рафтовете с книги и извади дебел албум със снимки.

— Ето. — Подаде на Лариса абсолютно същата снимка, каквато тя носеше в чантата си: две момичета разпалено обсъждат нещо, а трима младежи правят смешни гримаси зад гърбовете им. — Някой от тези е.

— Откъде знаеш? Майка ти ли ти е казвала?

— Да, веднъж спомена нещо. Разглеждахме снимките, искахме да покажем на татко как е изглеждала тя като малка. Мама дълго гледа тази снимка и прехапа устната си почти до кръв. Татко забеляза това и я попита какво има. Тя отговори, че няма нищо. И продължихме да прелистваме албума. После аз отидох в кухнята и чух как татко я попита: „Надя, кои бяха онези на снимката? Защо се развълнува толкова?“ Мама каза: „Единият от тях е бащата на Наташа.“